понеделник, 22 януари 2018 г.

Белоруски драники с картофи и тиква



Първо малко уточнение за наименованието – драники или деруни са вид картофени кюфтета на базата настъргани сурови картофи с добавка на брашно, яйца, лук, и могат да се разнообразяват с тиквички, тиква, гъби, сирене, месо… Картофени кюфтета в различни форми съществуват в много национални кухни, но драники са едни от основните ястия на националната кухня на Беларус. За приготвяне на драники от картофи се споменава за първи път в Европа в средата на XIX век., от там рецептата преминава през Полша и стига до Русия, /в Украйна се наричат деруни, и не са по- различни/, а с годините са се превърнали в техен отличителен кулинарен белег. Картофени кюфтетата, картофени палачинки, рьощи,  са любима храна за мнозина, а идеята за деруни с добавка на тиква са един по различен вариант - с красив цвят, фин аромат и нежен вкус. Приготвят се просто и лесно – ‘… натёр, перемешал, пожарил и готово!” / рендосани, смесени, изпържени и готови/. Технологията с едро рендосване на картофите и на тиквата благоприятства образуването на хрупкава коричка и мека вътрешност, а сервирането е препоръчително да бъде веднага. Повечето препоръки са за поднасяне със сметана или някакъв вид млечен сос, добавих още свежи листа рукола, които да балансират леко сладникавият вкус на тиквата.


Белоруски драники с картофи и тиква 


Продукти за 10-12 бр., според големината
3 картофа /~ 300гр./, сурови
250 гр.  тиква, сурова
1 стрък пресен лук
1 голямо яйце
1-2 с.л. брашно
сол, черен пипер и инд, орехче на вкус
1 с.л.  нарязан пресен копър или магданоз

олио за пържене в тиган с незалепващо покритие

Тиквата се рендосва на едро ренде и поставят в купа за смесване. Картофите се обелват и също рендосват на едро, а ако са от сочен сорт, се притискат и течността се отстранява. Обединяват се рендосаните тиква и картофи, добавят се ситно нарязан лук, копър и подправки и сместа се разбърква до хомогенизиране. Следват  яйцето, а след неговото поемане и брашното – на части 1 – 2 с.л., като полученото тесто не трябва да бъде рядко. С лъжица се загребват и оформят кюфтенца, които се пържат в затоплената мазнина на умерена температура от двете страни до златисто. Изваждат се, прехвърлят върху кухненска хартия за абсорбира мазнината и сервират горещи.


Както вече споменах, повечето препоръки са за поднасяне със сметана или някакъв вид млечен сос, добавих още свежи листа рукола, които да балансират леко сладникавият вкус на тиквата.


И разчупени:


Опитайте...

сряда, 17 януари 2018 г.

Честваме Свети Антоний, Свети Атанасий, Свети Евтимий


Тази седмица Православна църква чества паметта на свои четирима велики синове -  
преп. Антоний (17 януари), св. Атанасий Александрийски (18 януари),  
преп. Макарий Египетски (19 януари) и преп. Евтимий (20 януари).


В народните вярвания на 17 и 18 януари се тачат двама братя, ковачи, светците Свети Антоний  и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден и честването им е вързано с предпазване от болести, а с властта на Свети Атанасий  над снеговете и ледовете - "Среди зима" - след който денят започна да пораства с по "едно просено зърно". На този ден по народна традиция се смята,че зимата започва да отстъпва и да си тръгва,  защото Атанасовден се отбелязвал по стар стил - на 31 Януари, което е в средата на зимата.



Православната църква почита на 17. януари, паметта на
Преподобния Антоний Велики
, празникът е наричан от народа Антоновден,

на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий ВеликиАтанасовден.


В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. Смята се за основател на християнското монашество.


На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като 
 празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"

В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве. Празниците са популярни и с общо название  "сладки и медени", като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.




След тях, на  20 януари е  денят на  Свети Евтимий, 
който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.


Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.  Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.
Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории


Здрави, честити и благословени именни дни!

неделя, 14 януари 2018 г.

Спаначни тортелони с орехов гъбен сос



Това е наистина семпло ястие, само няколко съставки, но е богато, елегантно и вкусно. Лесно е да се направи: фина смесица от вкусове и аромати с подчертано визуално въздействие. Почти винаги, когато става въпрос за паста със сварен спанак и рикота се появява и логичен въпрос за подходящ сос, който би могъл да спомогне за подобряване на техния вкус? Повечето италиански готвачи предлагат компания само от масло и салвия и може би поръска с малко пармезан накрая, но едва ли се определя като единствен възможен избор, има добри предложения и с доматен сос. Избрах тази рецепта за тортелони, /като по-едри тортелини/ с орехов гъбен сос: Tortelliniin Mushroom-Walnut Cream Sauce е популярна като вкус от верига италиански ресторанти Olive Garden, предлагащи впечатляващо изобилие с над 100 комбинации на спагети, сосове и гарнитури. Интересно е, как нещо толкова просто, като шепа орехи, превръща познатата комбинация на паста със сметана и гъби в нещо по-специално. И както при класическия сос Алфредо, наситнения магданоз е финален щрих за цялата композиция.


Спаначни тортелони с орехов гъбен сос
Продукти за 2-3 порции
500 гр. тортелони със спанак и рикота, прясна паста*
2 с. л. зехтин или масло
250 гр. гъби**
¼  ч.чаша орехи, нарязани едро
1 ч. чаша течна готварска сметана
¼ ч. л. черен пипер
¼ ч. чаша прясно настърган пармезан
1 ч.л. нишесте, натурално
¼ ч.чаша течност от варените тортелони или бяло вино
¼ ч.чаша магданоз, нарязан
1 с.л. див лук, нарязан

Още:
¼ ч.чаша пармезан на люспи
орехи
див лук

1 ч.чаша =240 мл.
** може да се използва микс от различни видове, както и консервирани
* Тортелоните се приготвят съгласно препоръките на производителя, указани на опаковката. Изцеждат се, част от течността се запазва и съхраняват на топло. Използвах Tortelloni Ricotta Spinat.
В голям тиган и на средна температура се затоплят 2 с.л. зехтин или масло и сотират гъбите до златисто, а в края на тяхната кулинарна готовност и орехите /за да не изгорят/. Налива се течната сметана, размитото нишесте във водата от сварените тортелони и оставя на тих огън около 5 минути до уплътняване на соса. Добавят се черен пипер и сирене пармезан и разбърква до изглаждане и хомогенизиране, след което се премахва от котлона.


Топлите и отцедени тортелони се заливат със соса, поръсват се с магданоз, див лук и черен пипер по желание.


Сервират се горещи.


Опитайте...

неделя, 7 януари 2018 г.

Шоколадова гинес торта



„…Тази торта е великолепна в своята влажна тъмнина…”, с такъв анонс започва рецептата за шоколадовата гинес торта Найджела Лоусън /Nigella Lawson/. Макар и доста експлоатирана, тортата определено попада в категория за лесна, ефектна и харесвана торта. В повечето случаи, съставките за тестото са семпли и сходни, с акцентното присъствие на марка Guinness тъмна ирландска бира, но като особеност в някои рецепти е добавянето на брашно с набухвател в последния технологичен етап на приготвяне. Що се касае до глазурата, там разновидностите са повече – семпла ванилово-маслена /Dr.Oetker/, подчертано сметанова глазура /Jamie Oliver/, като че най-популярната сметана с крем сирене /Genius kitchen/ и обогатената още повече комбинация на сметана, крем сирене и бял шоколад /Delicious magazine/. Искаше ми се да я представя в една типична зимна картина, но в пък в същото време подходяща за всеки сезон, така че и без сняг - ето я:


Шоколадова гинес торта с бяла шоколадова глазура
/по рецепта от chocolate guinness cake/

Продукти за ф20 см:
2/3 ч.чаша бира
160 гр. масло /или 80 гр. масло + 1/3ч. олио/
½ ч.чаша какао
1 1/3 ч.чаша захар
1/3 ч. чаша заквасена сметана
2 яйца
1 1/3 ч.чаша брашно
2 ч.л. сода /в брашното, последни/
ванилия
 1 ч.чаша=240 мл.
Начин на приготвяне:
Загрява се фурната до 175-180°C и форма за торта ф20 см се покрива с  хартия за печене .
Разтопява се маслото с олиото в тенджера, след това разбърква с какаото на прах, захар и бирата Гинес, маха се от огъня и го оставя настрани. Разбива се заквасената сметана с яйца и ванилия и след това се изсипва към маслената смес и накрая разбърканите брашното и сода бикарбонат/ последни/. Тортеното тесто се изсипва в намазана с мазнина и облицовани с хартия за печене форма и се пече за 45 минути до един час с тест съха клечка: трябва да излезе доста чиста. Оставя се да изстине напълно във формата, тъй като е доста влажна торта, може и за нощ. Когато тортата е студена, се освобождава от форната за печене и покрива с глазура от масло, сметана, крема сирене и бял шоколад


Крем:
1 ч.чаша пудра захар
150-200 гр. крем сирене
½ ч.чаша течна сметана + 1 с.л. пудинг без варене
125 гр. бял шоколад
60 гр. масло

Разтопява се белият шоколад и оставя леко да се охлажда. Омекналото маслото се разбива със захарта и крем сиренето, след което смесва с шоколада. Разбива се течната сметана с 1с.л. пудинг без варене и всичко се обединява до хомогенизиране. Нанася се свободно върху тортата.


Когато тортата е студена, се освобождава от формата за печене и покрива с глазура от масло, сметана, крема сирене и бял шоколад. Тортата може да се съхранява, след като напълно охладени, затворен съд  за няколко дни, което означава, че може да се направи предварително, ако е необходимо.


И в близък план:


Опитайте...

петък, 5 януари 2018 г.

Зимните празници Водици, Богоявление, Ивановден

В очакване на големият християнски празник Богоявление, популярен като Кръщение Христово, Йордановден и Водици - харесах това пояснение от свещеник Йордан Аврамов: "...Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата...."


Православната църква отбелязва Кръщението Господне, големите християнски празнични дни - Богоявление на 6 януари и следващият Ивановден /на 7 януари/, а предшестващият празникът Водици води началото си още от преди Христа и е бил приеман като символ на живота и сътворението. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата и на този ден, в строг пост, преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е най-тържественият водосвет през годината. Към тези празници, не само поради близкото разположение, трябва да се смята и “Бабинден”, който винаги е на 8 януари.

"И ето, отвориха Му се небесата, 
и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 
И ето, глас от небесата, който казваше:  
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"   
Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. /Според библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител./


Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден, така изказани са като в редица, но всеки е колкото другите главен по старшинство.



Кръщение Господне, също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и до изваждат.  Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Счита се, че водата на Богоявление лекува всички болести.
 


Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза, която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка. С това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и благоденствие.

Следва денят на Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен - Ивановден. 
Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.  

 
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.  Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
Празнуват и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна  
На този ден се поглежда напред към бъдещето,
с пожелания да се сбъднат очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот ! 



И след тях, на  8 януари по стара традиция в миналото се отбелязвал Бабинден А на 12 януари православната църква чества Света мъченица Татиана.

И още църковни празници през 2018 и календар на постните дни:
 


Светли, честити празници,

с пожелания за здраве, благоденствие и радост!

вторник, 2 януари 2018 г.

Мус от авокадо с пушена сьомга и червен хайвер



Първо предложение за Новата 2018 година в празничен тон за предястие или лека вечеря … Нежен мус от авокадо, крем сирене и свежи ароматни подправки, гарниран с фин слайс пушена сьомга и кехлибарни перли червен хайвер. Много успешно допълват съчетанието парчета бородински хляб - традиционен руски ръжен хляб, с ръжена закваска и характерният кориандър за поръска. Безспорен акцент в комбинацията е червения хайвер, в случая червен сьомгов. Червеният хайвер отдавна не се счита само като деликатес, а продукт поддържащ жизнените сили в организма и спомагащ за укрепване на имунната система. Всеки компонент сам по себе си е вкусен и здравословен, комбинацията създава обща хармония от вкус, аромат и нотка празнично настроение...


Мус от авокадо с пушена сьомга и червен хайвер
/по идея, с измениеня от Salmon and avocado verrines/


Продукти за 4 порции:
100 гр. пушена сьомга
50-100 гр. червен хайвер /удачен би бил Кета или Горбуша/*
2 бр. авокадо
1 с.л. лимонов сок
200 гр. крем сирене
2 с.л. заквасена сметана
¼ ч.чаша пресни копър и магданоз, нарязани
сол и смлян черен пипер на вкус
бородински хляб
лимон и каперси

* Хайверът е полуконсервиран продукт, който се съхранява от минус 2 до плюс 4 градуса. Когато се сервира като ордьовър, се предлагат по 50 грама на човек. Кутията се отваря непосредствено преди консумация, защото се окислява. Изважда се от хладилника 15 минути преди да се сервира. Не е препоръчително да се слага лимон върху хайвера, защото разваля вкуса му.


Авокадото се почиства от костилката и намачква с вилица, полива със сока на ½ лимон, или на вкус, поръсва се с нарязаните пресни копър и магданоз и всичко се разбива в блендер до желаната гладкост. Следва да се добавят крем сиренето и сметаната, сол и смлян черен пипер на вкус и след общото хомогенизиране, сместа се поставя в хладилник.
Непосредствено преди поднасяне се разпределя в чаши, отгоре се нарязват слайс парчета пушена съомга и следва слой перли от червен хайвер.


Сервира се студен в чаши:


Чудесно се съчетава с парчета бородински хляб.  


И в по-близък план:


Опитайте...

понеделник, 1 януари 2018 г.

Честита, мирна и щастлива Нова 2018 Година!



Да бъдат щастливи дните ни и
да бъдат благословени желанията ни за здраве, мир и благополучие

 през Новата 2018 Година!


Най-сърдечни пожелания за здраве, 
любов и благоденствие,
вдъхновение, успехи и много сбъднати мечти!


На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква и наричан в римокатолическата църква доктор на църквата (от лат. "doctor ecclesiae"). Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика и от тях са съхранени до наши дни над 300.


Светли празници, много радост и успехи през Новата 2018 година!  


Опитайте...