вторник, 29 септември 2015 г.

Патладжан бюрек



Беше ми малко затруднено да определя точното наименование на предложението "патладжан бюрек" патладжанът е ясен, но заимстваната турска дума за бюрек /баница/ е леко объркваща, но популярна, а в допълнение се явява и гръцкият произход на конкретната идея за оформление. Rum böreği malzemeleri. Турската кухня, като микс от  арабска, средиземноморска и типична балканска кухня, е една от най-разнообразните и патладжаните са на особена почит. Впечатляващо многообразие от комбинации със зеленчуци, месо, тесто в рецепти за предястия, салати, ястия и с печива. А патладжанът освен благодатен и универсален, успява да запази своите хранителни вещества при всякаква форма на кулинарна обработка. В колекцията ми кулинарни идеи с "патладжан" успешно се включи и тази: патладжан бюрек по гръцки /Rum böreği malzemeleri/ - паниран патладжан с „калпаче” от извара, яйца и копър. Вкусен топъл и студен, а гарнирането с млечен сос и свежа салата се подразбират


Патладжан бюрек 

Продукти: за един патладжан, дозата може да се удвои
Патладжан, средна големина
150 г извара, може и микс със сирене
 1 яйце
 1 с. л. нишесте, натурално
 1 с. л. нарязан копър
 сол и бял пипер
 олио за пържене
Обелват се едни или няколко патладжана на ивици, след което нарязва на шайби около 1 см дебели. Поставят се в подсолена вода за около 20 мин, ,отцеждат се и подсушават напълно. Разбъркват се до хомогенизиране изварата, яйцето, с нишесте, копър, сол и бял пипер. От получената смес се оформят „калпачета” върху патладжанените резени.  В по- дълбок тиган се затопля  мазнина и бюречетата изпържват първо от страната на патладжана, а след това и от сместа с извара и яйца. Изваждат се и отцеждат върху кухненска абсорбираща хартия. 
Сервират се топли с млечен сос, копър и още свежи подправки, но са вкусни и студени.


В повечето от ястията на турската кухня, включително и в десертите, се прибавя и кисело мляко - това се прави, за да станат те по-леки за храносмилането. Така, че гарнирането с млечен сос и свежа салата се подразбират.


Опитайте...


петък, 25 септември 2015 г.

Салата „желе” от червено цвекло с плодове, орехи и фета



В сезона на изобилието  от възможности за колоритни есенни салати избрах нещо по-различно. Тази сезонна салата от червено цвекло, сирене, ядки и плодове може да се поднесе в традиционна нарязана форма и овкусена с класически дресинг. Но, харесах вариант Beet Jello, Prunes, Walnuts, Oranges , в който се съчетават същите продукти в различна визия. Доразвих идеята по мой начин в различни степени на наситеност, плътност и консистенция - получи се това: цвеклото е желирано, но при мен не със желатин, а с модерните семена от чия; замених креообразното сирене с по-плътно, тип ‘фета”, добавих свежи листа салата, запазих орехите и портокалите, гарнирах с хрупкави гризини. Сините сливи замених с малини, които да омекотят землистият вкус на цвеклото по аналогия на рецепта за суров конфитюр от червено цвекло и малини, сгъстен със семена от чия. Получи се богата палитра от цветове, вкусове, аромати, хармоничен баланс и въздействие на повече сетива.Оформи се  многословно обяснение за една салата, ето я:


Салата „желе” от червено цвекло с плодове, орехи и фета
/по оригинлна рецепта, с мои изменения/


Продукти за 4 -6 порции, според обема
1 ч.чаша цвекло*, нарязано на кубчета
½ ч.чаша малини /може и замразени/**
½ ч.чаша портокалов сок
1ч.л. сок от лайм
½ к.л. балсамов оцет
½ ч.л. сол, или на вкус
½ ч.л. кора от портокал и лайм
капка мед и щипка черен пипер на вкус
1 ½ /2 с.л./ семена от чия
Още:
сирене фета
орехи
салата листа от цвекло
резени портокал, може овкусени
ароматен зехтин
гризини или соленки за гарниране
* цвеклото може да се изпече или да се изпозлва сурово, според вкуса /при мен е сурово/
** в оригинлната рецепта се използват пресни сини сливи
Обеленото цвекло /печено или сурово/ се нарязва на кубчета, към него се прибавят малините /най-добре предварително претрити през цетка за да се отстранят семките/, сокове от портокал и лайм, и овкусителите – балсамов оцет, сол, черен пипер, мед и цитрусовите кори. Цялата смес се пюрира гладко и към нея се добавя 1семена от чия, след което отново се пулсира само до хомогенизиране. Изчаква се 15-на минути и ако сместа е рядка се добавя още ½  -1с.л. Порционира се в чаши и поставя в хладилник най-малко за около час.


Преди сервиране в чашите се аранжират останалите съставки – резен овкусен портокал, сирене и ореховия ядки, поръсва се с ароматен зехтин и свежи листа салата. Сервира се веднага…


Вече споменах, че гризини или соленки й пасват чудесно…


Опитайте...



сряда, 23 септември 2015 г.

Денят на есенното равноденствие

Днес, 23 септември, в 11:20 ч. /бълг. вр./ слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от северното в южното полукълбо - моментът, в който настъпва есенното равноденствие. Моментът има дълбок смисъл за всички култури от най-дълбока древност та досега. В езотеричен аспект това е времето, в което силите на доброто и злото, на светлината и мрака, на действието и покоя, са равнопоставени. И тъй като във Вселената няма абсолютно добро, нито абсолютно зло, равновесието между двете крайности на практика осигурява най-богати възможности за промяна и сътворяване на реалността. За природата това е времето, в което се сменят сезоните. За вещия балансът между двете сили създава условия за смесването на всички съществуващи потенциали, на всичките четири елемента, изграждащи видимия и невидимия свят. Или с други думи, това е един изключително магичен и специален момент, с огромен потенциал. И ако по време на Пролетното равноденствие светът се пробужда за живот, а Земята приютява семената, от които по-късно ражда живот, то Есенното равноденствие е мигът, в който се берат плодовете и отчитат резултатите.... Една възможност да се празнува се плодородието, равновесието, мъдростта и изразява благодарност към майката природа за даровете и изобилието, които ни поднася  и още...

Музика



Цветове и багри


 
 





Ето моето първо предложение с есеннен привкус:
Маслени пайчета с камамбер, карамелизирани ябълки и кандиран джинджифил


Маслено тесто, с пълнеж от резен мек камамбер  в компанията на карамелизирани ябълки и ромови стафиди, лек пикантен момент от кандиран джинджифил,
есенна нотка на канела със солен карамел за финален щрих - 
идеята е ясна, но ето и рецептата в детайли:

Маслени пайчета с камамбер, карамелизирани ябълки и кандиран джинджифил  

Тесто: за около 16 пайчета, според големината
1 ¼  ч.чаша брашно
½ ч.л. сол
½ ч.л. захар 
115 гр. студено масло
2 ½ с.л. студена вода или повече, според влажността на брашното

Пълнеж:
20 гр. масло
2 ябълки, нарязани на тънки сектори
1 ч.л. кафява захар
1 ч.л. мед
½ к.л канела
1 с.л. стафиди
1 с.л. кандиран джинджифил
1 с.л. студен солен карамел /или карамелен бонбон/*
1 с.л ароматен алкохол /калвадос, ром/, по желание

1 яйце за намазване
* ако ще се използва бонбон, или сладък карамелен сос, следва да се предвиди и малко сол за поръсване
Фурната се загрява на 190 -200º С.
Студеното масло с брашното, солта и захарта се разбиват в пасатор или кухненски блендер с открит нож приспособление до получаване на трохи. /или на ръка с нож /. На части се добавя студената вода и леко замесва тесто /без много месене/, след което се оформя на топка, която се доомесва с много малко брашно /около 1 с.л./. Оставя се в хладилник за около час. Може и да се приготви ден по-рано и съхранява в хладилник. 
Подготвя се плънката:
Стафидите се накисват в ябълковата ракия – калвадос или ром.
Захарта заедно с меда се загрява до карамелизиране и се добавя маслото, а след неговото разтопяване и поемане се прибавят  ябълките, обелени, почистени и нарязани на тънки сектори. Ароматизира се с канела, ароматен алкохол, по желание 1 с.л., поръсва се с маринованите стафиди и ябълките се задушават до леко омекване, но не напълно, защото и ще се пекат. Времето зависи от сорта ябълки. С решетъчна лъжица се изваждат и поставят в плитка чиния да се охладят.
Разточва се кора, с дебелина не повече от 3-4 мм и с формичка се изрязват кръгчета. В средата на всяко се поставя резен сирене, няколко ивици карамелизирана ябълка, 2-3 стафидки, 2-3 зрънца кандиран джинджифил и около ¼ - ½  ч.л. студен солен карамел. Всяко кръгче се маже по периферията с разбито яйце и отгоре се покрива с друго маслено кръгче. Притиска се с вилица или шишче, като се декорира и прилепя допълнително. Отгоре се намазва с разбито яйце и поставя в тава въргу хартия за печене. Пече се около 20 мин. до златисто, след което изважда от фурната и оставя до пълното изстиване на решетка. 
 


Хубава, слънчева и усмихната есен!
Опитайте...

петък, 18 септември 2015 г.

Сладолед със синьо сирене, круши и мед



В последните астрономически дни на лятото, което се доказва с пълна сила, избрах предложение за сладолед - малко нетрадиционен, но с хармонично съчетание на вкусове и аромати. Лек преход от горещо лято към мека есен. Комбинацията от синьо сирене със сочен плод е популярна и доказана  класика в предястията, но вече и не само там: харесахме я в бонбони със синьо сирене, бедеми и стафиди; салата с поширани круши и синьо сирене, кексчета с круши, синьо сирене и орехи, .... и настоящата идея се основава на тази база - Сладолед със синьо сирене, круши и мед. Гарнирането с шоколад, запечени  смлени орехови ядки, бисквити е въпрос на желание, но допълва и се включва много добре в общия ансамбъл на вкуса сладко-солено


Сладолед със синьо сирене, круши и мед
 /по идея, с мои изменения от Blue Cheese-Pear Ice Cream/



 Продукти: 
60 гр. синьо сирене
1 ч.чаша круши, по-твърди и нарязани на кубчета
½ ч.чаша нектар/сок от круши
1 с.л. мед
1-2 с.л кафява захар, според сладостта на крушите
1 ч. л. масло
1 ч.л. нишесте
1 ч.л. лимонов сок
1 ч.л. ликьор, портокалов
1 ч.чаша течна готварска сметана
2 жълтъка
1 с.л. захар*
1 с.л. мед
ванилия

* количеството на захар и мед могат да варират, според крайната желана степен на преобладаваща сладост или соленост.
Още за сервиране:
поширани по тази рецепта и/или сушени круши
запечени и едро смлени орехови ядки
синьо сирене
бисквитки 

Крушите, които са от по-твърд сорт или като степен на узряване, се нарязват на кубчета и заливат с лимоновия сок.
В широк тиган се стопява маслото със захарта, меда, ванилията и ликьора, и в него се задушават крушите до леко омекване /без да се разваряват!/, след което изваждат. Размива се нишестето с нектара/или сока от круши и налива в останалата смес в тигана, и с често разбъркване се сгъстява до първи признаци за кипване. Оставя се да се охлади.
Жълтъците се разбиват на крем със захарта – докато избледнеят и уплътнят.
Подготвя се сметановия крем, като сметаната се поставя в съд на котлона и оставя почти да заври, след което на тънка струйка се налива в разбитите жълтъци с непрекъснато разбъркване. В друг съд или измит от сметнатата сместа се връща на котлона и на ниска температура с разбъркване се сгъстява до възможност за оформяне на „пътечка” /без да завира!/. Маха се от котлона и веднага охлажда, за да се спре готвенето на яйчния крем. След лекото охлаждане се налива плодовата смес /без крушите/ и по-голяма част от натрошеното на едро синьо сирене. Разбърква се, като част от парченцата сирене е добре да се запазят по на едро, без да се размиват в общата смес. Поставя се в хладилник за окончателно изстиване /покрита плътно с фреш фолио/. Има две технологични възможности - във фризер  или в машина за сладолед. Ако се избере  замразяване във фризер, се изчаква до започване етапа на замръзване, след което се разбива с миксер до увеличаване на обема и отново охлажда. Ако се използва машина за сладолед се процедира според указанията на производителя. Независимо от избраната технология, преди последното замразяване се добавя и отделеното синьо сирене и  задушените круши. Поставя се във фризер за окончателно стягане и съхранение.


За допълнително гарниране могат да се използват още поширани и /или сушени круши, шоколад, запечени и едро смлени орехови ядки, бисквити и естествено - още синьо сирене. 


И отблизо:

Сервирах в два варианта - индивидуално в порции и общо плато, 
което не се оказа  особено удачно, съдейки по бързината на разтопяване на сладоледа .



Опитайте...



сряда, 16 септември 2015 г.

Параклис "Св. Йоан Летни" - язовир Пчелина




Това уникално, приказно красиво място е параклис "Св. Йоан Летни" , който сякаш е кацнал на скален нос ”Камико”, извисяваш се над водите на язовир "Пчелина" . Гледката към част от язовира и околните села е впечатляваща -  широко панорамна, много живописна и силно въздействаща... 



 
Средновековната черквица  „"Св. Йоан Кръстител - Летни" - наричана още Пчелински камък, датира от 14-и век и  представлява последен спомен от съществувало в миналото село. Построена е на скалистия южен бряг над язовира, /на 2км северозападно от с. Пoцърненци/, сякаш някога се е предполагало, че един ден тук ще има вода.   



Язовир Пчелина /Лобош/ е един от най-големите в Югозападна България  изграден през 70-те години между селата Ковачевци, Радибош и Лобош, а на дъното му се намира село Пчелинци. 


Годината изсечена в плочата пред самия вход 1350 респектира с автентичността си, но за съжаление, голяма част от стенописите вътре са унищожени от разрухата на времето и недоброжелателни посетители. 


 Църквата е отворена, по всяко време и създава усещане за стопанисване - хора са дарили икони, свещи, покривки, кръстове, дори малка дървена пейка…


Счита се, че църква "Св. Йоан Летни" вероятно е била селски храм на средновековното селище, предшественик на с. Пчелинци, а за потвърждение се сочат разкритите в близост останки от средновековно селище и принадлежащ към него некропол.



Четох, че за тази църква Константин Иречек пише: “В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.”.От всичко описано, сега на "Пчелин камък" е останала само църквицата. От селска църква над скалите, сега е причудлив параклис, отдалечен от околните села и в него не се извършват служби.



Да, това място е необикновено, силно въздействащо, не само с гледки, спокойствие и тишина…Едно от тези места, за които обикновено се казва – трябва да се види и почувства…


Снимките са правени с новия фотоапарат Olympus PEN. Вече споменах, че това лято имах възможността да се забавлявам и насладя за една седмица /само/с новия фотоапарат и как новото попъление ме очарова и допадна особено много – едно малко бижу за градски шик. И за неговите екстри: лек, елегантен и компактен, с добри технически качества, които дават свобода за снимане, по всяко време, без специални фотографски умения; малък, но впечатляващ с функции и възможности - много добър фокус, арт филтри, ефекти и стабилизатори,  управление през телефона, падащ екран и още….



В случая важна е и идеята: получих мила покана от ABC Design & Communication, като партньор на чудесната инициатива за свежо лятно приключение в света на фотографията и Olympus. Снимките участват в специален фотоконкурс на Олимпус PEN фен, като ще бъдат продадени с благотворителна цел.  Това са моите две снимки, с които се включих в инициативата:
И макар идеята за мен да е повече в смисъл на участие с благотворителна цел, ето всички снимки на  Фотоконкурс Olympus PEN фен, 
за които може да се гласува:

Параклис Свети Йоан Летни над язовир Пчелина 
едно спиращо дъха кътче земя,  по-въздействащо, когато се види и почувства...

Място за пладнуване  
пасторална идиличност на ливадите в южните склонове на Витоша...

Беше ми особено приятно и сърдечно благодаря за оказаната ми възможност!

понеделник, 14 септември 2015 г.

С усещане за настъпващата есен

Септември вече напомня за настъпващата есен - първият хлад, есенен полъх в цветовете, багрите и ароматите, краят на ваканцията и първи учебни дни... Преплитат се и народните ни обичаи и празници за края на лятото и началото на есента. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. 



Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден


Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.


На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

 



След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,
с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!


И след ден,  на 17 септември,
които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,
ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 



"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 
В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 
Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 


 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 
надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".


Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!

събота, 12 септември 2015 г.

Бързият шоколадов пудинг кейк на Найджела Лоусън



Това лято имах чудесната възможност да се забавлявам и насладя за една седмица /само/с новия фотоапарат Olympus PEN. И преди съм снимала с Олимпус, но новото попъление ме очарова и допадна особено много – едно малко бижу за градски шик. Харесвам леки, елегантни и компактни фотоапарати, с добри технически качества, които дават свобода за снимане, по всяко време, без специални фотографски умения. Малък, но впечатляващ с функции и възможности - много добър фокус, арт филтри, ефекти и стабилизатори,  управление през телефона, падащ екран и ощееее…, но няма да описвам технически характеристики и да правя сравнения – идеята е друга, а за нея след няколко дни .:)
А сега и моят кулинарен момент с Олимпус Пен - Бърз шоколадов пудинг кейк с малини по базова рецепта на Найджела Лоусън /Nigella Lawson/. Лесен, неангажираш, с чудесен резултат - наситен и сочен шоколадов вкус, а за свеж нюанс добавих ароматни малини. Текстурата е деликатна, пухкава и влажна, отгоре и по ръбовете хрупкава, а в средата гъст пудинг шоколад. Време за приготвяне 10 минути, време за печене 12-15 минути, според големината на съда. Имаме любим сладкиш Nigella, към който се добавя и бързият шоколадов пудинг кейк. А при толкова много одобрителни коментари, повече не са необходими …Ето го:


Бързият шоколадов пудинг кейк на Найджела Лоусън
/ Nigella'sGooey Chocolate Puddings/


Продукти: за 4 порции
125 гр. черен шоколад, добро качество и нарязан на ситно
125 гр. безсолно масло
3 големи яйца
¾ -1 ч. чаша захар, според вкуса
¼  ч. чаша брашно
1 ч.л. какао
½ к.л. кафе /мляно на прах/
1 щ. сол
12 малини, може и замразени
Фурната се загрява на 175 -200 С, половин час преди да започне печенето на десерта.  

Съдчета за суфле или термоустойчиви чаши се намазват и поръсват с брашно.
Разтопява се черният шоколад с маслото в МВ или на водна баня. В купа се разбиват яйцата, захарта, брашното със солта, кафето и какаото, докато се обединят. Постепенно се смесват с разтопената шоколадово- маслена смес и разбъркват до хомогенизиране.
В подготвените форми се излива част от сместа, поставят се по 2-3 малини, след което се допълват. Поставят се върху хартия за печене и пекат за около 12-15 минути /според големината на съда, за по-големи и с дебели стени е необходимо повече време за печене, и според желаната степен на влажност/, като средата трябва да остане леко течна, след което се изваждат от фурната и леко охлаждат. 


Сервират се топли.


Някои пекох по-продължително и наподобяваха фин браунис.


Могат да се гарнират с още плод, 
а сладоледът се подразбира и съчетава чудесно. 



 Опитайте...