сряда, 29 април 2015 г.

Солени мъфини „капрезе”



Много популярна, силно ароматна и изключително вкусна композиция от домати, сирене моцарела, зехтин и босилек - салата (Caprese) Капрезе… Благодарение и на червено-бяло-зелен цвят, повтаряйки италианското оцветяване на флага се счита за едно от националните ястия на Италия. Всички споменати съставки на класическата салата поставени върху подложка от тесто се претворяват в друг символ на италианската кухня пица „Маргарита“. Вече имам различни вариации на темата - салата, пиле, запеканка, с паста..., а в днешното предложение комбинацията е с тесто. Първообраз на идеята е хляб тип "карезе", а това е вариант за солени кексчета, мъфини – съчетание от пресен босилек, моцарела и сушени домати. За пълен разкош може да се допълни с още ароматен босилек, студено пресован зехтин и биволска моцарела. Е, не са толкова здравословни като своя оригинал салата капрезе, но имат колоритен своя чар. Ето ги тях, и още 37 идеи за вкусно Caprese.


Солени мъфини „капрезе”
/по идея, с изменения  от Caprese Muffins/
 

Продукти за 12 бр.
2 ¼ ч.чаши брашно
2 ч. л. бакпулвер
½  ч. л. сода за хляб
1 ¼   ч. л. сол
1 ¼  ч.чаша айран
2 с. л. зехтин
2 яйца
125 гр. прясна моцарела
½ ч.чаша сушени домати /използвах ¼ сушени, мариновани в зехтин/
2 с. л. пресен босилек, нарязан
¼  каф. л. бял черен пипер, или на вкус
6 чери доматчета за гарниране
 1 ч.чаша =240 мл.
Фурната се загрява на 175С, и се подготвят формички за мъфини, като се омазняват/използвах силиконови/.
Моцарелата се нарязва на кубчета /четох, че могат да се замразят и да се намали степента им на стопяване по време на печенето/, сушените домати на ситно, а пресният босилек се накъсва.
Технологията за приготвяне е класическа за мъфини: Отделно сухи и мокри съставки. В голяма купа се смесват брашното с бакпулвера, солта и содата за хляб. В отделна купа се се разбиват айрана със зехтина и яйцата. Обединяват се сухите и мокри съставки с дървена лъжица или шпатула. Внимателно се разбъркват в получената смес кубчета моцарела, сушени домати и пресен босилек.Тестото се разпределя равномерно в приготвените форми, и отгоре се поставят половинки от чери доматчета.  Пекат се около 20-25 минути, докато клечка за зъби поставена в центъра излиза чиста. Изваждат се от фурната, леко охлаждат за около2-3 мин. и освобождават  от формите, след което изстиват върху решетка.


Сервират се топли или напълно охладени.


Първите опитахме топли, при разчупване моцарелата се тегли на "конци".


Харесахме ги и студени, а маслините са част от някои рецепти за салата капрезе.


Опитайте...



събота, 25 април 2015 г.

Салата с паста, пушена сьомга и ягоди



Салатата с паста е хит сред леките, пролетни и летни ястия. Предполага се, че голямото разнообразие от вкусове, аромати и свежи подправки е само въпрос на фантазия. Но дали е само това…, Food52 систематизира полезна информация в тази насока - 5 Links to Read Before Making Pasta Salad. Повечето насоки са логични, но беше интересно да ги прочета, сред които и нещо като Манифест на Pasta Салата /The Pasta Salad Manifesto/, където в 12 стъпки се дават полезни съвети, как една салата с паста да не бъде посредствена. За начало – сварената паста "al dente" се овкусява с една идея на повече мазнина, отколкото на степен  киселинност. Свежите билки като див лук, копър, мента, босилек, магданоз са определяни като магически съставки в добра паста салата и препоръчвани да се използват в малко по-голямо количество, но и да се добавят непосредствено преди сервиране. В същото време се ограничават пропорциите на по-силните аромати – розмарин и риган, а напълно изключват сухите. Сред напътствията е и характерната комбинация на различни съставки и текстури да не се разширява прекалено много - три или четири "интересни" се считат за напълно достатъчни. Според авторката Сара Дикерман има златен момент, когато паста салата е отлежала достатъчно дълго, за да се обединят ароматите, но не и прекалено дълго... Още едно добро правило: за по-просто оформените макаронени изделия да се избират семпли сосове, докато по- сложните са идеални за по-плътни, тежки сосове. Също така - в паста салатите трябва да имат нещо топло, нещо студено, нещо солено и нещо сладко или пикантно…Ето и моето предложение - пролетно пъстро, свежо и ароматно...


Салата с паста, пушена сьомга и ягоди 

Продукти:
/Това е една голяма салата, достатъчна за 6-8 порции или като основно ястие/
400 гр „къса” паста / Short pasta
1-2 стръка пресен лук, нарязани
250 гр. пушена норвежка сьомга, слайс
½ ч. чаша шамфъстък, обелен и едро нарязан
1 ч.чаша ягоди, нарязани
1 с.л. листа прясна мента, нарязани
1 ч.л. кора от лайм
1 шепа бейби спанак или  листа рукола

Дресинг: чеснов по оригиналната рецепта:
3 с.л  оцет
½ ч. чаша зехтин
1 скилидка пресен чесън, смачкана
1 ч.л. горчица на прах
1 с.л. мед 
Или: медено-горчичен  /по мое предложение/
3-4 с.л. зехтин
1 с.л. дижонска горчица
1 ч.л. мед
½  к.л. бял балсамов оцет
1 с.л. пресен лимонов сок
1 ч.л. прясна мента, нарязана
¼  ч. л. морска сол
¼  ч.л. бял черен пипер
1 щипка чесън на прах, или на вкус

 1 ч.чаша =240мл.
Пастата се приготвя според инструкциите на опаковката, препоръчително ал”денте, al dente, отцеждат се и поставят в голяма купа.
Подготвя се избраният дресинг: Комбинират се всички съставки, като се смесват  добре и половината се изсипва над топлите макаронени изделия - разбъркват и оставят да охладят напълно.


Преди сервиране се добавят нарязаните пресен лук, фин спанак или рукола, сьомга, ядки, листата от мента и настърганата кора от лайм, накрая и ягодите. Разбърква се внимателно, прехвърля се в купа/купи за сервиране, поръсва се с останалия дресинг и поднася.


Може да се остави част от филетата сьомга, ягоди и спанак за допълнително декориране.


И отблизо, с "розичката" от сьомга...


Опитайте... 


понеделник, 20 април 2015 г.

Спаначени палачинки с рикота и лимоново масло



Пролетно зелено, вкусно и полезно… „зелената ръка“ на спанака.
Съвременното име на спанака произхожда от персийската дума ispanai, която означава „зелена ръка“, за арабите бил „принцът на зеленчуците”. Неоспоримо спанакът е изключително вкусен и полезен зеленчук. В днешно време е модерен обаче спорът дали спанакът е по-полезно да се хапва суров или готвен, а мненията са доста противоречиви: Версия първа: Яжте го готвен. По този начин вие ще абсорбирате повече желязо, калций и магнезий, отколкото, ако го консумирате суров. Макар че и необработеният спанак е полезен, след готвенето тялото по-лесно абсорбира калция, който се съдържа в зеленчука. По-добре е да готвите спанака на пара, отколкото да го варите, защото по този начин ще запазите по-голяма част от неговите хранителни вещества/ увеличават се каротиноидите и лутеина, но пък обработката унищожава витамин С/. Версия втора: Младите листа на спанака най-полезни са, разбира се, в суров вид. Желязото и калцият от храната се усвояват трудно, но витамин С увеличава двойно резорбцията им. Затова е добре суровият спанак да се подправи с лимонов или портокалов сок.
Спанакът е безспорен фаворит сред другите зеленчуци със зелени листа в сезонното пролетно меню. Популярността си дължи не само на целебните качества, но и на неутралния мек вкус, заради който са възможни безброй кулинарни вариации - салати, запеканки, пюрета, суфлета, рула, руладини, печива и пити и много други. Това ново предложение допълва категорията за палачинки в моя блог -  Спаначени палачинки с рикота и лимоново масло:


Спаначени палачинки с рикота и лимоново масло
/по идея, но с с изменения на Spinach and Feta Pancakes with Creme Fraiche and LemonButter/


Продукти за около 8 палачинки - ф12 см.  
½ ч.чаша фин бланширан спанак
2 яйца
½ ч.чаша рикота / сирене „крема”
½  ч.чаша мляко
1 ч. л. бакпулвер
½ ч.чаша брашно
1 с.л. масло
1 к.л. сол
индийско орехче, сух чесън,
лимонова кора и лимонова трева на вкус
1 ч.л. мащерка
½  к.л. захар
за пържене: масло

Лимоново масло:
¼  ч. чаша масло, меко
кора от ¼ лимон
1 ч.л. прясно отцеден лимонов сок
1 ч.л. листа свежа мащерка
½  ч. л. мед
½  к.л. лимонова трева

½  к.л. сол или на вкус
1 ч.чаша =240 мл.

Първо се подготвя маслото:
Мекото масло се разбива и към него се добавят  настърганата лимонова кора, свежите листенца мащерка, и лимоновата трева /използвах суха/. Лимоновият сок се смесва с меда, сол на вкус и всичко се обединява да хомогенна смес. Поставя се в силиконови форми и замразява или може да се оформи като руло, за се загъне във фолио и да се замрази в този вид.
Палачинките:
Спанакът /може да се използва и замразен/ се бланшира в подсолена вряща гореща вода за около една минута, след което се прехвърля в студена, за да спре процесът на варене и да се запази свежия цвят, и отцежда. Брашното, солта, захарта и бакпулвера, се смесват. Разбиват се яйцата с рикотата, маслото и прясното мляко. Така подготвените продукти се обединяват, овкусяват се с подправките – използвах кухненски пасатор за фино и равномерно разбиване. Получената смес се оставя за около10-минути да се отпусне и обединят вкусовете.


На умерена температура се загрява тиган за палачинки, омазнява се с малко зехтин и се налива от сместа за палачинките - използвах силиконов пръстен за оформяне, запълва се с по- дебели палачинки. След като стегнат, пръстенът се маха и палачинката се обръща. Могат да се оформят и класически кръгли, с лъжица.


Сервират се топли, с парче от лимоновото масло, но са вкусни и студени.


Млечен сос/ пастет, варени яйца и домати - чудесно се включиха в общата компания.


Опитайте...


петък, 17 април 2015 г.

Пастички „картошка” с великденски привкус



В края на празничната великденска седмица е време за нови десерти, тематични ...
от вече позасъхнали козунаци.
Имах колебания с кое предложение за оползотворяване на след великденските козунаци или яйца да започна – все пак избрах козунаците, защото яйца могат да се сварят и с повод на конкретна рецепта. Тази идея е базирана на популярните руски пастички «Картошка», подобни на  „скалички” но и различни. Рецепта за първите сладкиши "Картошка" е създадена във Финландия през 19-ти век, като за автор на оригиналната рецепта се счита съпругата на един от култовите финландски поети Йохан Лудвиг Рунеберг. В основата били стрити трохи от бисквитено тесто в хаван, смесени с конфитюр и сметана, с добавка на малко алкохол и слепени във вид на малки кексчета, които били украсени с плодове от сладко. Гостите ги харесали и скоро десертът става популярен в цялата страна. С течение на времето, готвачите не само във Финландия, започват да се опитват да разработват оригинална рецепта, в резултат на което се получават руските пирожное «Картошка» и множество различни техни разновидности. И като всяка традиционна рецепта има много варианти – с кондензирано мляко, с масло и ром, с варен млечен крем, който избрах и аз, трохите са от сухари, бисквитен блат, вафли, често и готови бисквити, като вместо бисквити, аз използвах вече поизсъхнал козунак. Не ги правя за първи път - бързи,  лесни и гарантирано вкусни…


Пастички „картошка” с великденски  привкус


Продукти за около дузина „картошки”*
1 ч.чаша прясно мляко
125 гр. масло
¼ ч.чаша захар или по- малко, на вкус
1 с.л. брашно
1 голямо яйце
ванилия, ромова захар д-р Йоткер
козунак  около 350-400 гр., позасъхнал
¼ ч.чаша какао
50гр. шоколад
50 гр. орехи

1 ч.чаша =240 мл.

* рецептата в оригинал: Пирожное «Картошка» заварное
Продукти:
200 мл прясно мляко
100 г масло
2 с.л. захар
2 ч.л. брашно
1 яйце
ванилия
трохи от бисквити 300 г
2 с.л. какао
50 гр. орехи

Първо козунакът се смила на фини трохи и смесва с какаото, към тях се прибавят по-едро смлените орехови ядки. Рендосва се и шоколада.
Подготвя се млечен крем: Смесват се захарта с брашното, ванилията и с малко мляко се разбърква на кашичка. Слага се яйцето и разбива. Останалото мляко се затопля на котлона и на тънка струйка се налива яйчената смес. С постоянно разбъркване и на ниска температура се сгъстява.Добавя се маслото и маха от котлона. В горещата смес се изсипват козуначените трохи с ядките, какаото и настъргания шоколад, ароматизира се с ромовата захар. Оформят се овални пастички, или други форми, които могат да се панират в смес от какао, пудра захар и малко трохи, или след охлаждане и стягане в хладилник да се тункват в разтопен шоколад. Може да се декорират и с крем ганаш.


За тункването с шоколад е необходим разтопен на водна баня или в МВ около 100 гр. черен шоколад с 50% какао с 1 с.л. растителна мазнина.


 За великденския декор /имах идея за ги направя с цяла основа от кексчета, но избрах козунак/ използвах шоколадов ганаш, шоколадови яйца и захарни цветчета. За шоколадовия ганаш ще бъде потребно разтопен на водна баня или в МВ около 200 гр. черен шоколад с 50% какао с 20 гр. масло и разреден с около 150 гр. растителна сметана. След охлаждане и уплътняване на крема се намазват пастичките, които са оформени като пънчета /може да се използва формички за мъфини/ и набраздяват.

 
Отвътре...


Декорирането с бонбони „яйца”, фондан, трохи и кокосови стърготини е по желание.


И още идеи за нови десерти от поизсъхнал козунак :
Козуначен браунис
Ябълковашарлота с козунак
Козуначен пудинг с "Нутела" 

Опитайте...

" Умни петък" - петъкът на Светлата седмица

И тази година, в петъка на Светлата седмица след Великден,
 ще отбележа един от най-хубавите празници на Божията Майка, 
когато се почита чудотворната икона на 
Света Богородица "Живоносен източник".


Светли петък /"умни петък"/ - В петъка на Светлата седмица, не случайно наречена така, бидейки все още в тържеството на Христовото Възкресение се възпява и Божията майка, като “живоприемен и живоносен Източник”. Празникът е известен и като Животоприемен източник и има своя икона. Върху нея, наред с лика на Божията майка, е изобразено аязмото на манастира в цариградския квартал Валукли. Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея. Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград /„Балаклъ“ — Рибята черква/. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него - може да се прочете тук, както и молитва.


На този ден имен ден празнуват: Живко, Живка ЖИBKO - жизнeн (славянски)

 
Седмицата приключва с Томина неделя , защото завършва с втората пасха в неделя. В този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.
Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. 
И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? 
Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).


С Томина неделя, първата седмица след Великден завършват Великденските празници,
с поглед и очакване на Светъл ден Гергьовден.

вторник, 14 април 2015 г.

Козуначено кокосово руло



След като успях вече да разгледам и да се насладя на впечатляваща козуначена фиеста в любимите ми кулинарни блогове, избрах да предложа нещо по - различно - козуначено кокосово руло. Желанието за козуначено кокосово руло отлежава отдавна – когато Зори предложи хитовия си козунак с кокосово мляко "Рафаело", а малко по-късно и още една майсторска детайлна изработка от Роси. Вече много популярен, харесван и препоръчван, няма нужда от по-специално представяне... Нежен вкус и деликатен аромат на масло, ванилия и кокос, като освен на кокосово мляко заложих и присъствие на фини кокосови стърготини в тестото. Идеята за декорацията е подобна на Braided sweet bread - плетен хляб с плънка, но за да не изтече плънката и за визия на руло ги комбинирах. Всяка година освен класическите козунаци приготвям и по-различно оформени малки козуначени лакомства – венчета, кифлички, панделки, сега бях харесала нещо като цветенца - Булочки "Лист клевера". Така от тестото оформих козуначеното кокосово руло и няколко такива  кифлички. 
И с още празнично настроение, в третия ден на Великден от Светлата седмица - ето го и него:


Козуначено кокосово руло

 
Продукти за две рула* /по рецепта, с изменения от Булочки "Лист клевера"/
Закваска:
15-20 гр. прясна мая
1 с.л. брашно
1 ч.л. захар
¼ ч.чаша хладко кокосово мляко

Тесто:
350 гр. брашно / 2 ½ ч.чаши/
½  к.л.сол
2 с.л. сухо мляко
½ ч.чаша кокосово мляко
1/3  ч.чаша захар
1 яйце и 1 белтък /жълтък за намазване/
1/3 ч.чаша разтопено масло
¼ ч.чаша фини кокосови стърготини
Бутер ванилия на д-р Йоткер
1 ч.л. кора лимон, кора портокал
1 с.л. сок портокал
1 ч.л. портокалов ликьор /или сок

Плънка:
1 ч.чаша гъст мрамелад или конфитюр – използвах от смокини,
смлени ядки и стафиди – по желание
За намазване:
1 жълтък
1 ч.л. кокосово мляко
1 с.л. маково семе
За глазиране:  захарен сироп

*Всички продукти са със стайна температура
1 ч.чаша =240 мл.
Приготвяне:
Маята втасва до бухване и образуване на "шапчица" с кокосовото мляко, 1ч.л. захар и 1 с.л. брашно - консистенция на кашичка. Смесват се пресятото брашно със солта и сухото мляко. Яйцата, заедно със захарта и кокосовото мляко се разбиват. Следва обединяване на всички продукти и аромати, и омесване с миксер или на ръка, до оформяне на топка и отделяне от съда. Тестото се поставя в съд на топло място, покрива се и оставя да  втасва - около 1-1,5 часа, според големината, до увеличаване и характерната влакнеста структура. /аз използвам обема в МВ/. Може да се приложи и така нар. двойно втасване - изкарване въздуха от втасалото тесто с намачкване и отново изкачване за втасване. От втасалото тесто след изваждането и се оформят (късат) фитили за козунаци или се оформят като рула, които се оставят 10-на мин., да отпуснат.
За рулото тестото се разделя на 4 части /количеството е достатъчно за две рула/. За всяко едно се разточва правоъгълна кора, която може да се намаже с плънки по желание – важно е да бъдат с по-плътна и гъста консистенция - мармелад, шоколад, поръсване с ядки, стафиди. Завива се руло и оставя настрана. От другите се парчета тесто се разточват аналогично правоъгълни кори с дебелина колко 4-5 мм., с които да се загъне вече оформеното руло /нагледно по тази технология – Braided sweet bread/. В средата на всяка покриваща кора се поставя оформеното руло. Под наклон /около 45 градуса/ се прорязват ленти,  които се сплитат около рулото с припокриване. Ако рулото е по-голямо, може да се приложи и по-плътно оплитане - Рулет "Плетенка".
Оставя се още 30-40 минути да втаса отново, намазва се двойно с разбит жълтък с малко мляко и поръсва с маково семе, по желание. Пече се в предварително загрята фурна /пекох единично/ на 175С за около 30 минути, до златисто. Изважда се от фурната и поставя на решетка да се охлади и нареже, а по желание да се глазира със захарен сироп. 


Вече споменах, че от същото тесто могат да се оформят и козуначени „цветенца” – разделих тестото на половина и загънах едно руло и около 8 „цветенца”.


И още:

Разрязано:


 Още по-близо:


Здраве, любов и благоденствие, светли, мирни и щастливи дни!



Опитайте...

 

неделя, 12 април 2015 г.

Великият ден на Възкресение Христово!



Христос воскресе! Воистина воскресе!  


Христос воскресе из мертвих,

смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав. Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта смъртта победи, и на нас ни дарува живот вечет.
 
Христос воскресе! 



Небето и земята ликуват. В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!
Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.




Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.
В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
В Светлата седмица славим Христовото Възкресение
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радват във вечността.


Честито Възкресение Христово!
С пожелание за здраве, мир, любов и благоденствие,
 Светли Великденски празници.

понеделник, 6 април 2015 г.

Седмицата преди Великден - Страстна, велика и свята

Вече сме в очакване на Великия ден. От понеделник започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.
Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

 

В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение
Седемте добродетели:  
целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
  
Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.
Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.
На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.
 

Петък на Великата седмица

Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -
най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.
Слизането на Иисуса Христа в адаНа Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.  
На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.


Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.


Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.




Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –
 Пасхата, Възкресение Христово

Светли и благословени празници, 
които да донесат мир в душите ни, добруване, опрощение и благоденствие!