петък, 28 февруари 2014 г.

Пита със спанак и сирене



В седмицата на Сирна неделя и особено на нейна кулминация - Сирни Заговезни, присъствието на баници и пити към празничните трапези се счита като неизменна  част от традицията. Семейството се събира на вечеря, на която се иска прошка за грешките или обидите през годината. Народният ритуал предвижда взаимно помиряване и прегръщане, като младите целуват ръка на родителите си, на дядо и баба. В нашите вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората. На масата задължително трябва да има баница със сирене, пита и бяла халва. Тази година исках да разнообразя тематичните рецепти на баници и пити. Избрах за проба едно по-различно предложение - пита със сирене и спанак /Tepside Peynirli Pide/. Особеност има в оформлението във вид на напълнени малки "лодки" - първоначално го харесах  в сръбския сайт "Kuvar", видях идентично в Coolinarika, след което потърсих и в оригинал
Семпло и бързо за приготвяне, което свързах е с още едно улеснение, подсказано от "Изненадите на Мери Попинз". Вили ни сподели една много практична идея за замесване и втасване на тесто - Лесна закуска с тесто от вечерта:
"... С времето замесването на тесто от вечерта ми стана навик, а на другия ден само решавам каква да е закуската.... Продукти, тенджера..., бъркам с дървена бъркалка и прибавям брашно. Чашка по чашка.......докато тестото стане гъсто и започне да се събира на топка около бъркалката. Когато бъркането стане невъзможно,захлупвам тенджерата добре и прибирам в хладилника. ... Никакво месене на плота!!! На сутринта тенджерата е пълна с шупнало лепкаво тесто. Няма страшно! ..."




Пита със сирене и спанак


Тесто по оригиналната рецепта, /аз използвах част тесто от вечерта/
500 гр. брашно
1 пакетче мая
1 ч.л. захар
½ ч.л. сол
100 мл  олио
 топла вода /около
250 мл/

Пълнеж по оригинална рецепта:
кубче прясно сирене /около 350 гр./
2 яйца
150 гр бланширан и нарязан спанак
 сол

Мое изпълнение
1 ч.чаша сирене*
* направих смес от преобладаващо саламурено, малко крем сирене и меко, за акцент
½ ч.чаша спанак /бланширан или замразен
1 с.л. галета
1 белтък
сол, черен пипер на вкус, магданоз
масло за намазване и сусам за поръсване
кашкавал за рендосване

Приготвяне на тестото по оригиналната рецепта, /аз използвах част тесто от вечерта/: Разтворя се маята с топла вода. В дълбок съд се смесват всички продукти заедно брашното, захарта, солта, олиото, маята и се за смесват с топла вода, за да се получи средно твърдо тесто.Оставя се да втасва и нарасне двойно.
Смесват се спанак /нарязан/ и белтък от яйцето, галетата и сирената, овкусяват се със сол, черен пипер на вкус, магданоз по желание.
Снимки в оригинал.
Прехвърля се втасалото тесто по оригинал или с тесто от вечерта, /което в моя случай допълнително омесих с още брашно, вижда се на снимката по долу/, върху работна повърхност и разточва на кора с дебелина около 5 мм. С набрашнена  кръгла чаша или ринг се изрязват кръгове. На всеки кръг се слага малко плънка и ръбовете се притискат, за да се получи формата на лодка, може преди прилепяне да се намажат с фин слой от белтък.


Подреждат се в намазнена тава за печене, едно до друго, намазват се с разбит с малко вода жълтък, поръсват с сусам и настърган кашкавал по желание. Оставят се около 15-ина минути да втасват още малко и се пекат в загрята фурна на 175-200 за 30-35 мин. до златисто. Тавата се изважда от фурната и намазва с малко разтопено масло по желание, леко се охлажда и сервира.


Сервира се топла с препоръка за заквасена сметана, кисело мляко или салата, по избор.


 По тази технология могат да се оформят и самостоятелни питки.


Опитайте...


четвъртък, 27 февруари 2014 г.

За Йоли

Кокосов сладкиш от Йоли, за Йоли



Честит рожден ден, Йоли!

Мила вълшебнице,

бъди здрава, обичана и успяваща,
все така впечатляващо талантлива, много слънчева и усмихната!
Бъди щастлива!

Вдъхновявай и нас с идеи, изящество и финес!


Включвам се с безкрайно удоволствие в прекрасната инициативата, която  предложи Тики и организираха с Гери. Страхотни кулинарки и добри приятелки, поздравления, мили момичета! 
Избрах този слънчев кокосов сладкиш с конфитюр от кайсии, (при мен дюли):



Кокосов сладкиш Йоли


Рецептата за Кокосов сладкиш е изцяло откопирана от блога на Йоли,
 с изменения в моя вариант, като 1 ч.чаша = 240 мл..
 
Продукти:
120 г меко масло
120 г пудра захар
2 яйца
200 г брашно
ванилия

250 г кайсиев конфитюр, използвах дюлев

Кокосови трохи
60 г масло
5 с.л. захар
6 с.л. вода
125 г  кокосови стърготини, използвах 1 ч.чаша

Приготвяне
* Разбийте маслото и захарта на пухкав крем. Прибавете яйцата, а накрая пресятото брашно и ванилията.
* Намажете тавичка с масло и поръсете с брашно, използвах 20х20 см. Сипете тестото първо тук там на малки части и внимателно го разнесете с лъжица. Направете това за ваше улеснение, тъй като тестото е доста гъсто и ще е по-трудно да се разнесе равномерно, ако сте го изсипали наведнъж в тавата.
* Намажете тестото с конфитюра.
* За кокосовите трохи сложете на котлона в малка тенджерка маслото, захарта и водата. След като сместа кипне добавете кокосовите стърготини. Трябва да получите гъста консистенция, може да увеличите количеството на кокоса по ваша преценка. Ако искате по-рядка заливка съответно сипете още малко вода.
* Поръсете с кокосовите трохи намазаното с конфитюр тесто. Загрейте фурната на 180* и изпечете сладкиша за около 20 - 25 минути. Сервирайте го охладен и нарязан на малки парчета. 
Да ви е сладко!


Благодаря ти, знаеш, че е разкошен ... Целувки и голяма прегръдка за теб! 



 Опитайте...
P.P. Цветната композиция гербери е със снимка използвана от Интернет.

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Арабски палачинки "Катаеф"


Катаеф /Qatayef, Katayef/ са една от много сладости на мюсюлманския свят и популярен вид палачинки в арабските страни - Египет, Сирия, Ливан. Най–често се приготвят по време на поста Рамадан/Рамазан/, но не само. Обикновено са във вариант десерт с сладък пълнеж /като на Мира/ – крем, орехи, ябълки, сметана, но има алтернативи. Аз ги харесах не традиционни, а с гъби, праз лук, твърдо и меко сирене. Формата също може да бъде различна, но аз предпочетох триъгълна. Рецептата е като за блини или катми с мая, без яйца, но в тестото има и бакпулвер. Приготвят се лесно, с една особеност на изпържването – на сух тиган, без мазнина и само от едната страна. След напълване и затваряне се запичат допълнително във фурна. Изглежда по-сложно за обяснение, но е лесно за изпълнение. Взаимствах идеята от традициите на руската "масленица" и началото на седмицата "Сирни заговезни". Повечето рецепти са онагледени в стъпки със снимки и обяснение, има и някои видео клипчета, и въпреки притесненията ми, се слепиха добре, изпекоха и получиха чудесен вкус. Определено ще има и втора версия, на плънка, може би и друго оформление...


Арабски палачинки Катаеф


Продукти за десет палачинки/блини с диаметър около 10 см. , или 15-ина по- малки
½ ч. чаша вода, топла
1 ч.л. суха мая
1 с.л. захар
1 ч.чаша брашно*
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.чаша прясно мляко, топло
1 ч.чаша =240 мл.
* в оригиналната рецепта пропорциите са:  брашно 155 гр., мляко 250 мл., вода 125 мл.
За плънката:
200 - 300 гр. пресни гъби, използвах консервирани
1 бр  лук, използвах  праз  
2-3 с.л. зехтин/ олио
100 гр. твърдо сирене, кашкавал
50 гр. меко сирене с благородна плесен, по желание
сол, черен пипер, мащерка или магданоз 
Първо се подготвя сместа за палачинките/блините: В купа се смесват топличката, но не гореща вода, захарта и сухата мая, оставя се да престои за десетина минути. Към тях се налива топлото, но не горещо мляко, смесените брашно с бакпулвер и солта. Разбърква се до хомогенност и оставя за още 20-30 мин., /при мен престояха около час, сместа се бе уплътнила повече от консистенцията на боза и добавих още малко вода, но гъстотата трябва да е по-стегната от обикновените палачинки/.
Рецепта в снимки на етапи и видео клип: 
Подготвя се плънката: 
Зеленчуците се почистват и нарязват на едрина по желание, аз избрах по-ситно нарязан праз и по-едри гъби.  В затоплен зехтин или олио се поставят нарязаните гъби и след тяхното запържване – нарязан праз лук. Използвах консервирани гъби и размених последователността. Готвенето продължава до изпаряване на отделената вода от зеленчуците, след което се овкусява с магданоз, мащерка, сол и черен пипер. Отстранява се от котлона и оставя да се охлади напълно. Плънката не трябва да е водниста!
Рендосва се твърдото сирене или кашкавал, а мекото, се нарязва на малки парченца.


Приготвят се палачинките: 
Рецепта в снимки на етапи и видео клип: 
Загрява се тиган с незалепващо покритие и равно дъно, /най-добре предназначен за палачинки/. Важно е да не се омаслява повърхността. Следва изливане на избраното количество смес, с консистенция на боза точно в центъра на тигана и последващо равномерно разливане. Сместа не е много рядка и кръглата форма  лесно се постига и запазва. Печенето на блините/палачинките е на умерен огън, до момента когато горната  повърхност  им се изсуши и покрие с малки дупчици. Желателно е да не се препържват, защото ще имат допълнителна термична обработка във фурната. Пекат се само от едната страна след което подреждат една до друга да се охладят, използвах ал. фолио върху поднос/ След тяхното изстиване може да се припокриват, но още топли има вероятност да се залепят една към друга.  
В центъра на палачинката се слага по една супена лъжица гъбен пълнеж, чаена лъжичка настъргано сирене или кашкавал и по парченце меко, разтопяемо сирене.   От двете страни на палачинката ръбовете се притискат плътно и здраво почти до средата, а след това към тях се прилепя и третата страна. Имах идея да оставя малко сурова сместа като „лепило”, но  се прилепят перфектно, освен ако не са прекалено пресушени в тигана. 


Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и пекат в гореща фурна при 175 -180°С в продължение на 10 минути, за да се разтопи сиренето.


Сервират се топли, с гарнитура по избор – свежа салата или някакъв млечен дип. 


Подреждането може да бъде различно.


Разрязани и цели.

  
Опитайте...

събота, 22 февруари 2014 г.

Задушница и Месни заговезни

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).


А в неделята, тази година на 23 февруари се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  
трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.
Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.


Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.


Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощениетоили просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."
Още тук и тук...

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Страта с кроасани



Ястията тип "запеканка" попадат в категорията лесни, вкусни, многовариантни и подходящи за забързаното ежедневие. В модерната терминология присъстват "кишове", "пайове", "фритати", базирани на млечно-яйчена смес и различни добавки, но когато се включва и хляб обикновено се оприличават на Stratа /слоеве/. Обичайната подготовката изисква хлябът да се наслоява с плънката, за да се получат слоеве (страти) и време за отлежаване, за да се абсорбира течността. Колебаех се дали да оставя италианското име, или да побългаря, но в конкретното предложение отличително е наслояването в подредбата, а и в използваните кроасани. Още повече, в нашето кулинарно блог пространство понятието "страта" не е ново - първото предложение под това наименование открих в 2010, "Страта за закуска", следват още много; разбира се и е естествено да има и е имало подобни, но наименувани с друго заглавие, в това число и моя запеканка пица от стар хляб. Удобна за късна закуска-обяд като се приготви вечерта, отлежи през нощта и се пече сутринта, или пък да се приготви сутринта и да се изпече за вечеря. Това е една подобна идея за оползотворяване на стар хляб, но с използване на кроасани. Тяхното присъствие дава по-различен вкус, аромат и визия. Рецептата е стара, съставките на плънката ориентировъчни, а възможностите за допълнения и овкусяване са по желание; аз харесах една по изчистена версия:


Страта с кроасани
/по идея от Croissant Breakfast Casserole/


4 бр. кроасани без пълнеж*
1 с. л. масло
2 ч. чаши нарязани пресни гъби
¼  чаша нарязан зелен лук
4 яйца
1 ч. чаша мляко
1 ч. чаша настъргано сирене, кашкавал
1 ч.чаша настъргано меко сирене, моцарела или друго
¼  с.л. пармезан

*Моят вариант: редуцирах рецептата за две-три порции, използвах два вида кифлички – малки и големи, като за основа подредих голям, а малките декорирах отгоре. Персоналната порция е с напречно, а не надлъжно прорязан кроасан. В оригиналната рецепта са 4 яйца за 1 ч.чаша мляко, аз използвах 3 яйца за ½ ч.чаша мляко, замених пресните гъби със стерилизирани и намалих количествата сирена.
Кроасаните се разполовяват наполовина по дължина, долната част с кората към дъното се  поставя в намазнена форма за печене.
Разтопява се маслото в тиган и сотират гъбите и лука, / не предпочитам с лук/ до изпаряване на течността.
Разбиват се заедно яйцата и млякото.
Излива се част от сместа, около ½,  над кроасаните, подрежда се слой гъби, следват сирената, след това се изсипва останалата течност. Най-отгоре се подреждат останалите половинки от кроасаните с рязаната част надолу. Оставя се да престои няколко часа в хладилник.
Пече се при 175С за 25 - 30 минути или докато яйчената смес се стегне, а ако повърхността на кроасаните започне да потъмнява е препоръчително да се покрие в ал. фолио.


Сервира се топло, със свежа салата, или друго.


Споменах, че за персоналната порция разрязах напречно кроасана - 
един от купените имаше не традиционното триъгълно, а правоъгълно завиване.


Опитайте...

събота, 15 февруари 2014 г.

Топъл шоколадов чийзкейк



Тези дни (освен любов и вино) светът е олимпиада с 22-те зимни олимпийски игриСочи 2014. Както и у нас, времето е малко странно за сезона, особено за „бяла” олимпиада - слънчево и топло, температурите са пролетни, а гледам и снимки с плажуващи на морския бряг хора. Моята идея „линия Сочи” не е за спортни новини, а за чийзкейк и не случайно: Счита се, че като добър източник на енергия е бил даван на състезателите по време на първите Олимпийски игри, /776 г. пр. Хр./, и както чрез римляните по-късно, завоюва все повече нови територии и разновидности.  Независимо, че е на основа сирене, яйца и сметана, едва ли има друг десерт с така много разширен диапазон в съставките, и в продължение над 4000 години да е запазил своето място на фаворит сред десертите. Ние имаме предпочитани и харесвани рецепти за чийзкейк - водещи сред тях са във микровълнова и японският тип, обичаме и топли шоколадови сладкиши. Сегашният вариант е със шоколад. Не съм запозната с режимите на хранене при спортистите, но шоколадът, съдържайки манган и калий, е ценен източник на енергия за целия организъм. Предложението ми е за Топъл шоколадов чийзкейк - много бърз, лесен и най-вече без допълнително време на изчакване за консумиране. Още повече – може да се приготви предварително, да се постави в хладилник  и непосредствено преди сервиране да се изпече. Във вътрешността на някои поставих и бонбон. Празнично, а и с усещане за пролет, гарнирах основно със свежи ягоди, и сладолед.


Топъл шоколадов чийзкейк
/по идея от Warm Chocolate Cheesecake/



Оригинална рецепта: Warm Chocolate Cheesecake
По мое изпълнение, продукти за 4 порции: 
200 гр. крем сирене /с гладка и фина структура/
100 гр. шоколад
¼ ч.чаша захар*
2 с.л. нишесте**, може с аромат
1 яйце
ванилия /кафе или друг аромат

* 1 ч.чаша =240 мл., аз сложих повече захар 1/3 ч.чаша , вместо 1/4 по рецепта.
** в оригиналната рецепта се използва брашно, 2 ч.л.;

По желание може да се постави във вътрешността на тестото по един шоколадов бонбон.
Фурната се загрява на 175°. Намазват се купички, подходящи за печене.
Шоколадът се стопява на водна баня или в МВ, след което към него се прибавя крем сиренето и разбърква до поемане. Смесват се нишестето или брашно и захарта, и към тях се добавя яйцето и сместа се разбива до хомогенност. Ароматизира се, аз заложих на лек кафеен аромат. Двете смеси се обединяват и разпределят в подготвените купички. Пекат се 20-25 мин, до стегнат център,  леко се охлаждат и сервират. 
За проба използвах многофункционалния ми помощник Philips Multicooker и пекох в керамични чашки на програма BAKE за 45 мин. на 150 C. - получи се перфектно!


Още плодове, сладолед и шоколад са едно подходящо допълнение.


Ягоди и шоколад - обичана класика, чудесно съчетават и допълват вкуса.


Консистенцията е кадифено нежна, фина и лека.



Опитайте...


петък, 14 февруари 2014 г.

Празничен 14 февруари

Празничният  14 февруари обединява чествания на трима светии: православната църква почита успението на Св. Кирил Славянобългарски, лозарите и любителите на виното имат празник - Св. Трифон Зарезан по стар стил, а влюбените празнуват католическия Св. Валентин.
Днес, малко в сянката на другите празници, е един от дните, когато се чества Свети Кирил Славянобългарски - на 11 май, заeдно със св. Методий (Солунските братя) и на 14 февруари, неговото успение в Рим - Константин Философ, наречен Кирил. Римокатолическата църква също почита на този ден светите равноапостолни Братя, обявени от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа. Кирил, заедно с Методий, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата през 9 век, /на името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица/ са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език. Ранни години: произхождал от семейството на знатните солунски славяни, учил е в Магнаурската школа в Цариград, завършил е образованието си с прозвището "Философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал през 869 г. и бил погребан в римската църква "Св. Климент Римски", където и до днес има паметна плоча, а гробът му се почита от много българи.


Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е свързан от древни времена с лозата, гроздето и виното. Според българския обичай, в празничния ден рано сутринта стопанската опича обредния хляб, сварява кокошка, налива бъклица вино. Всичко това заедно с шише светена вода се слага в нова вълнена торба. Преметнал торбата, стопанинът тръгва на лозе. Там се изпълнява основният обред - зарязването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки, полива отрязаното място и благославя: "Колкото капки, толкова кола грозде". Слез зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон, като с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. А с въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон  започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.  
Четох интересна легенда от Перущица: "Празникът е стар колкото и направата на виното. Някога имало двама съседи със съседни лозя та взели един ден и се скарали за нещо и не си говорели даже. Един ден единия решил да обиколи лозята рано на пролет казвал се Трифон. Обиколил своето лозе и като стигнал до съседското си рекъл “я м...ка му и съсед я чакай да му нарежа лозето” и като се развихрил те на ляво те на дясно та като изпонарязъл лозето му пак си рекъл “а да та видя съседе ко жа береш”. Само че така се бил увлякъл в сечта, че без да иска със званата си отрязал и малко от носa. Минали пролетта ,лятото, дошла златна есен и ооо чудо на съседа с осяканото лозе рожбата била двойна по количество и с големи тежки гроздове и много шикерлия а на Трифон пак било дребно и кисело. От тогава лозето напролет се реже и кипри като млада невяста. А дните се славят като Дионисиевите луди весели дни, а на 14 Февруари всяка година се обличат двама младежи единия е Трифон а другия Дионисий, а млади момичета носят пита черпят след зарязването с пита мед и чубрица а свещеник пее молитва за берекет и ръси със светена вода за здраве. Полива се порязаната лоза с вино и ракия и се изричат обредни думи за здраве и берекет. Най напред зарязва царя на лозарите този с най хубавото лозе и вино. Проверява се отрязаната пръчка дали е здрава свива се на венец и при свиването ако пука значи лозето е добре венеца се отнася в къщи закача се над вратата на механата а стария венец се изгаря. След това следва Ядене Пиене и веселба. Ха Наздраве!"


 Миналата година оформих   пита  във вид на венец, с аналогия с лозовите венци,  които според народните обичаи се сплитат на празника, а тази като плетено сърце - виното и двата случая е "задължително":)
Последен, но все по-популярен е Св. Валентин. Свети Валентин е християнски празник, който се празнува на 6юли от Православната и на 14февруари от Римокатолическата църква. Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин и всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари: единият бил епископ на град Интерамн, другият-свещеник в Рим, а третият-игумен и епископ от Реция. Освен това, поради отдалечеността на времето, образът му бил украсен с множество легендарни притурки, но връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ. В повечето от тези легенди 14 февруари е датата, която се свързва с мъченичеството на Свети Валентин. Св. Валентин е католически светец, роден в Италия: християнски епископ, живял по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа ГеласийI около 494г., за да замени римските езически празници, а първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали, а в както на този ден влюбените изразяват любовта си един към друг,  изпращайки поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Първото и най-известно писмено свидетелство за това ни е оставил Шекспир (1564-1616 г.). В трагедията “Хамлет” (ІV действие, V сцена) прелестната Офелия пее: „На Валентиновден заран вратата отлости И валентинка ще ти стана, ако ме искаш ти...."


Хубав, слънчев и влюбен празничен 14 февруари 2014!

вторник, 11 февруари 2014 г.

"Опитайте" на 5...

Да..., "Опитайте" вече е на 5 години.
Харесва ми да отбелязвам този ден, като празник на моето място - кулинарно, лично, споделено. Не обичам равносметки, не ми се иска да отчитам удоволствието и емоцията в статистика - приятно ми е в кулинарното ни блог общество. Когато започнах в седмицата за вино и любов през 2009, с желание и ентусиазъм, подкрепена от прекрасната Илианка,  получих първите окуражителни коментари на Вики, Дими, Йоли, Мими, Милена, Зори, Дани, Vera, - Благодаря ВИ! Вече следя нови и интересни блогове, приятелите и съмишлениците са  внушително повече, а настоящата публикация носи пореден номер 852. За тези години имам и получих много: приятели и съмишленици, вдъхновители и учители, емоции, удовлетворение и радост, много вкусни моменти, надявам се и за още...
Колебаех се с какво да почерпя. По традиция - с хляб или питки, или нещо друго, с тематичната  форма на сърце? Но пък "десерт" и "шоколад" са сред най-често срещаните етикети в моите рецепти. Дали да бъде ново и "модерно" или позната и проверена класика? Избрах нещо старо, нещо семпло, с прости съставки, лесно и с малка ангажираност - един шоколадов сладкиш, популярен преди много години като "негърче", но с по-различен състав, оформление и начин на приготвяне. А с реверанс към един любим мой сайт - coolinarika се доверих на негова рецепта за Crnac bez jaja. Намалих пропорциите за блата, но запазих количеството на глазурата. Ето го, почерпете се...



Шоколадов сладкиш без яйца
 /по идея, с изменения от Crnac bez jaja/


Използва се за мерна единица 1 чаша = 180 мл*
2 чаши от 180 мл. кисело мляко
2 чаши от 180 мл. брашно
1 1/3 чаши от 180 мл. захар
2/3 чаша от 180 мл. олио
2 ч.л. бакпулвер
2 с.л. какао /с връх/

Глазура:
150 гр. шоколад
125 гр. масло
1/2 ч.чаша захар от 240 мл.
1/2 ч. чаша мляко от 240 мл. /може и кафе с мляко/

*Рецептата може да се изпълни като по-голям сладкиш, с дозата за тава 20х30 см. и пропорции за чашки от кисело мляко с вместимост 180мл. както следва: 
3 чашки брашно, 3 чашки кисело мляко, 2 чашки захар, 1 чашка олио, 3 супени лъжици какао,2 ч.л. сода за хляб ;
или 300 гр. брашно, 200 гр. захар, 3 кисели млека х180гр. , 180 мл. олио,  25 гр. какао, 2 ч.л. сода за хляб.
Ако калорийността е привидно много, могат да се редуцират захарта и олиото - такива предложения има няколко в коментарите към оригиналната рецепта.
Фурната се загява на 175 -200 °C

За основата: Разбиват се в купа с електрически миксер за около 2-3 минути  киселото мляко, брашното, захарта, олиото, какаото и бакпулвера. Сместа с изсипва в тава размери 20×30 cm., или 20х20 за по-висок сладкиш, предварително намазнена и се пече в загрята фурна за около 25-35 минути, /или малко повече, според дебелината на тестото/ до проба за суха клечка. Тавата се изважда от фурната и оставя да се охлади.
Подготвя се глазурата: Стопяват се маслото, шоколада нарязан на дребно, захарта и кафето или млякото и се разбъркват, докато сместа стане гладка.
Охладеният сладкиш се залива с топлата глазура от шоколад, масло и овкусители, като може под нея да се нанесе тънък слой от фин мармелад/сладко, напр. кайсии. Изчаква се да стегне за няколко часа, най-добре за нощ и порционира.



Една част от сместа изпекох индивидуални порции, като използвах многофункционалния ми помощник Philips Multicooker и пекох в керамични чашки на програма BAKE за 30-45 мин. /времето зависи от обема и големината на  използваните съдове за печене/ на 180 C. И в този случай охладеният сладкиш се залива с топла глазура и гарнира по желание.


 Може да се поръси с още какао и да се сервира с чашата,


или да се обърне и гарнира с още от глазурата.


Обърнат, отвътре и в разрез...


Опитайте... като пастички с чаша еспресо,


или като тимбалчета с още шоколадова глазура...


Благодаря ви приятели,
за вниманието, милите думи и отделеното време!
Ще се радвам, да продължим да опитваме заедно...