понеделник, 30 септември 2013 г.

Тройно шоколадова мус торта /без брашно/



Тук трябваше да има разказ за наскоро възстановената антична римска крепост Цари Мали град край самоковското село Белчин. Старателно планирах и подготвих това пътуване, не само до новата туристическа дестинация на оживялата легенда, но и една есенна разходка по пътя, в планината. Синоптичната прогноза за мрачно, дъждовно и хладно в края на септември време ме разколеба.../,а при това и не се сбъдна напълно/. Мързеливо предпочетох да гледам евентуалния дъжд от прозореца на топла стая с книга и димяща чаша в ръка. След като не се реших да осъществя екскурзията, остана възможността да приготвя достоен заместител - нещо сладко, по възможност шоколадово. Идеята за шоколадова торта без брашно е една от любимите ни версии за десерт, харесваме и нежния вкус на шоколадовите мусове, както и кадифената гладкост на шоколадовите кремове. Така се спрях на тройна комбинация – шоколадова основа без брашно, последваш крем от тъмен шоколад и за финал – глазура от бял шоколадов мус. Бърза и лесна за приготвяне, но изискваща изчакване за подреждане /охлаждане и стягане/. Видно е, че иде реч за три слоя шоколад – тесто, крем и мус, обединени в едно цяло – фина шоколадова торта с аромати на ванилия; кафе, което подсилва вкуса и аромата на шоколада, и доминираш шоколадов вкус.


Тройно шоколадова мус торта /без брашно/
/по идея от Triple Chocolate Mousse Cake/



Продукти за малка ф 20 торта, 1 ч.чаша = 240 мл.;  
за гарниране рендосан шоколад или друго

Triple Chocolate Mousse Cake - оригинална рецепта в стъпки, следва моята идея за изпълнение с  някои промени

За шоколадовия блат;
60 гр. масло
150 гр. тъмен шоколад /50% какао/
1 ч.л. какао
1 ч.л. разтворимо еспресо /нес кафе/
1 с.л. кафеен ликьор или коняк
 3 големи яйца, разделени белтъци и жълтъци.
 1 щ. сол
 ¼ -1/3  ч.чаша захар
1 щ. лимонена киселина
 ванилия или друг аромат

Фурната се загрява на 175С. и скарата за печене се премества на по-долно ниво. Облепя се дъното на 20 см. форма за торта, както и стените /, но с по-висока лента от височината/ с хартия за печене, а отвън се обвива с два слоя алуминиево фолио, за да не пропуска вода. Подготвя се по-голяма тава и кана с гореща вода, за печене на водна баня.

Стопява се маслото, с кафето, какаото и шоколада на водна баня или вМВ. Леко се охлажда.
Жълтъците се разбиват с ликьора до избледняване и прибавят към охладената шоколадова смес, ароматизира се. В чиста и суха купа  се разбиват яйчените белтъци с лимоновата киселина, солта и след тяхното увеличение на обема, на части се добавя предвидена захар. Разбиването продължава бавно, до стягане на „сняг”, със запазващи се меки "върхове" и на части започва прибавянето им към общата смес. Внимателно, с шпатула и леки смесващи от дъното движения се хомогенизира тестото, след което излива в приготвената тортена форма. Тя се поставя в по-голяма тава, покрива се с хартия за печене и налива се гореща вода /водата трябва да покрие около половината от височината на тавичката с тортата/ и се пече на водна баня за около 30 мин и проба за суха клечка. Последните 10-на минути може да се махне покриващата хартия за печене. Фурната се открехва и пече още 10-на, като може да постои вътре още малко и при изключена температура, след което изважда. Целта е бавно, без резки температурни промени охлаждане, и последващо окончателно на скара, без да се изважда от формата. 

За шоколадовия крем:
     1 ½  с.л. какао на прах, добро качество
     3 с.л. кафе еспресо или гореща вода
     1 ч.л. кафеен /шоколадов ликьор
     150 гр. шоколад, едро нарязан *
     1 ч.чаша охладена сметана
     1-2 с.л. захар
     1 щ. сол

*може  да се комбинира 100 гр тъмен и 50 гр. млечен шоколад
На водна баня или в МВ се стопява начупеният шоколад. Какаото се размива в течността от кафе/вода и ликьор. След леко охлаждане се смесват. С миксер се разбива до пухкава стегнатост охладената сметана с 1-2 с.л. захар, осолява и ароматизира допълнително. На части, с шпатула и леки смесващи от дъното движения се смесва сметаната с шоколадовата смес и хомогенизира, като се внимава да не спадне полученият от разбиването обем. 
Върху напълно изстиналият тортен блат се разстила полученият крем, леко се заглажда и потръсва, за да се освободят евентуални мехурчета. Формата се поставя в хладилник, да стегне, минимум около час, може и повече.

За белия шоколадов мус:
     ½ ч.л. желатин на прах
     2 ч.л. вода
     140 гр. бял шоколад
     1 ч. чаша охладена сметана
      ванилия

В чаша се налива студената вода и поръсва с желатин, като се оставя да престои 20-ина минути. Белият шоколад се стопява на водна баня или в МВ, а 1/4 ч.чаша от сметаната се загрява и към нея се прибавя набъбналият желатин. Маха се от топлинния източник и оставя леко да се охлади. Останалата част от сметната се разбива до пухкава стегнатост и ароматизира. Отново, на части, с шпатула и леки смесващи от дъното движения се смесва сметаната с шоколадово-желатинова смес и хомогенизира, като се внимава да не спадне полученият от разбиването обем. 
Върху вече стегналия се шоколадов  крем се излива бялият мус и леко заглажда.


Формата се поставя в хладилник, да стегне, минимум около два – три часа, най-добре за нощ.


За гарниране - още шоколад, рендосан или друг. 


И парченце:


И отблизо:


Опитайте...

петък, 27 септември 2013 г.

Японски чийзкейк с глазирани сини сливи



В днешно време изтънчената и с изискани ритуали японска кухня е модерна – здравословни ястия, екзотични подправки, странни, само на пръв поглед комбинации, впечатляващо естетическо и художествено оформление. Хармонията е водещата философия – както във всички семейства, и в бизнеса, и в обществото като цяло. Храната не е просто храна, храненето е церемония с внимание към порцията, която е сервирана, начина, по който е поднесена, към цветното, вкусово и ароматно усещане и отдавна вече не се асоциира само с традиционното суши. Японските десерти също станаха актуални - леки, не прекалено сладки и калорични, лесни и бързи за приготвяне, и не на последно място, много вкусни. Въпрос на фантазия и желание за допълнение от свежи плодове, по-плътни глазури и ароматни подправки. 
Тези дни Катето и Гери много провокиращо представиха пухкави японски палачинки, които ми се иска да опитам, но днешната тема е за едно друго сладко изкушение -  Японски чийзкейк - Japanese Cheesecake.
Чийзкейкът, с неговите разнообразни варианти е един от световните фаворитни десерти, издържал проверката на времето. От най-ранните записи преди 4000 години в древна Гърция, в последствие  всеки регион на света създава своя характерна комбинация за направата на десерта: италианците ползват рикота, докато гърците използват mizithra или фета, германците предпочитат извара, докато японците залагат на комбинация от царевично нишесте и белтъци.
 Има много изказани и написани суперлативи за японския шифон/памук (Cotton soft) чийзкейк, за неговите лек и деликатен вкус, влажна и нежна текстура. Мек, ефирен и въздушен, той се счита за нещо като кръстоска между по-плътния кремообразен чйизкейк и пандишпан. С такива прекрасни предложения изкушават Дани и Снежи, чиято препоръка сама по себе си е гарант за вкуса и качествата на това фино печиво. Благодаря Ви, момичета! Впечатлена и аз, го правя вече няколко пъти - вкусен е топъл, хладък и студен, поръсен само с пудра захар, полят с любимо сладко или глазура, последният е със сезонни глазирани сини сливи.


Японски чийзкейк с глазирани сини сливи
/по рецепта Diana’s desserts за Japanese Cheesecake/


Продукти /за малка форма ф20/
125 гр. крем сирене*
25 гр. масло
50 мл. прясно мляко
3 яйца, разделени жълтъци и белтъци
1 с.л. бейлиз /коняк
1 щипка сол
¼ ч.чаша брашно
1 с.л. царевично нишесте, леко заоблена
½ ч.чаша захар
1 щ. лимонена киселина
½ ч.л. лимонов сок
ванилова есенция/лимонова кора по желание

 * правих го в няколко варианта: с 140 гр. крем сирене и с 125гр. сирене тип „крема”
** изпробвах и с ¼ ч.чаша кисело мляко в комбинация с крем сирене

1 ч.чаша = 240 мл.

Загрява се фурната до 150С. и скарата за печене се премества на по-долно ниво. Облепя се дъното на 20 см. форма за торта, както и стените /, но с по-висока лента от височината/ с хартия за печене, а отвън се обвива с два слоя алуминиево фолио, за да не пропуска вода. Подготвя се по-голяма тава и кана с гореща вода, за печене на водна баня.
Разтопява се маслото с млякото и  се добавя в купа с  крем сиренето, след което се разбива на крем.
Разбъркват се в яйчените жълтъци с останалата захар до избледняване и уплътняване на сместа, след което наливат  към сиренето, добавят се ароматите.  Разбърква се добре и ако е нужно се прецежда. С ръсене през сито/цедка се добавят предвидените брашно и нишесте и се разбърква отново.
В чиста и суха купа  се разбиват яйчените белтъци с лимоновата киселина и след тяхното увеличение на обема, на части се добавя повече от половината предвидена захар. Разбиването продължава бавно, до стягане на „сняг” със запазващи се  меки "върхове" и на части започва прибавянето им към общата смес. Внимателно, с шпатула и леки смесващи от дъното движения се хомогенизира тестото, след което излива в приготвената тортена форма. Тя се поставя в по-голяма тава, покрива се с хартия за печене и налива се гореща вода /водата трябва да покрие около половината от височината на тавичката с тортата/ и се пече на водна баня за около 1час / 1час и 10 мин., до златисто и проба за суха клечка. Последните 10-на минути може да се махне покриващата хартия за печене. Фурната се открехва и пече още 10-на, като може да постои вътре още малко и при изключена температура, след което изважда. Целта е бавно, без резки температурни промени охлаждане, и последващо окончателно на скара, без да се изважда от формата. 


Може да се сервира леко хладък, поръсен само с пудра захар


да се полее с любимо сладко и глазура. 
 

Аз избрах глазирани "пияни" сини сливи:


 Глазирани "пияни" сини сливи

1 ч.чаша разполовени и почистени сини сливи
¼ ч.чаша захар, или по-малко ако са много сладки
2 с.л.  масло
2 с.л. бренди / плодов сок
1 ч.л. нишесте
няколко капки лимон
канела или лимонова кора, на вкус

Сливите се поръсват със захарта, лимоновия сок, канелата и брендито. Оставят се да престоят няколко часа. От полученият сок се отделя 2 с.л. На средна температура се стопява маслото и поставят нарязаните сливи. Разбърква се и след кратко задушаване и омекване се налива отделения сок, размит с нишестето. Готви се до леко уплътняване, ароматизира се пожелание и оставя да се охлади.


И малиновият аромат също много му отива:


Опитайте...

понеделник, 23 септември 2013 г.

Картофена пита с мая


За вчерашния празник исках да предложа типично за българската кухня ястие, по възможност вече и есенно:). А конкретната идея бе провокирана от поредица на podravkasocial's channel за представяне различни интернационални кухни. С анонс, как изглеждат нещата отстрани, дори и в кулинарен аспект, бях впечатлена от начина, по който се разказва за нашето отношение към храната, запазени ценности и традиции. Ето и част от този материал: 
България има дълга и богата кулинарна традиция, която се повлиява от Турция и Гърция, а също така и някои славянски, ориенталски и средиземноморски страни. Характеризира се с прости, ароматни и вкусни ястия, благодарение на сравнително топлия климат и разнообразна география, богато разнообразие от плодове и зеленчуци, зърнени храни, месо и мляко и месни и млечни продукти. Българската кухня се основава на традиционните, прости и вкусни ястия, които могат да задоволят различните вкусове.  
Българите са чревоугодници, които въпреки влиянието от запад са все още верни на традиционните храни, както и много ястия се приготвят по рецепти, които са използвани и техните прабаби…”


Целта на избраната рецепта за "картофена пита по български" /Bugarska pita od krumpira/ е да се доближи до традиционния пататник. Авторите сигурно имат своето основание, но се различава от повечето познати ми рецепти в тази категория. Пататникът, като един от символите на националната ни кухня, приготвян предимно в населените места в Родопите е обявен за вид българска баница. Макар неговите варианти за изпълнение да са многобройни, се базират на няколко основни характеристики: настъргани картофи, обединени с или без яйца и сирене, запечени с мазнина в или без тестена кора. Независимо, че вариантите търпят много импровизации,  точно за тази не намерих достатъчно основание да я оприлича точно с „пататник’, реших за по-удачно, /без да съм специалист!/ да се отъждестви на картофена пита с мая. Останалите съставки са типични и общоприети, с едно свежо допълнение от червена чушка и неизменния ароматен джоджен. Може да се поръси и с кашкавал отгоре, но исках да запазя оригиналната рецепта.


Картофена пита с мая 

1 опаковка инстантна  мая /7 гр. за 500 гр. брашно/
3 с.л. топла вода
3-4 големи картофа (около 800 гр.)
1 глава кромид лук
3 яйца  
1 ч. л. нарязан джоджен
100 мл. олио  
1 с.л. зеленчукова подправка тип "вегета"
100 гр. саламурно сирене  
100 гр. пресни червени чушки (нарязани на малки кубчета)
230 гр. брашно /2 ч.чаши от 240 мл./
сол /има вегета и сирене!/ и черен пипер на вкус

Маята се размива с топлата вода и се оставя да втаса за 10 минути.
Настъргват се обелените картофите и лука, и се поставят в по-голям съд. Добавят се яйцата, черен пипер, олио, джоджени 1 супена лъжица вегета. След това се поставя в шупналата мая, и накрая добавя натрошеното сирене, нарязаната на малки кубчета червена чушка и пресятото брашно. Сместа се разбърква добре и се изсипва в кръгла тавичка (Ø 26см.), предварително намаслена и поръсена с брашно.
Поставя се на топло за около 1 час. Пече се в предварително загрята фурна на 200°C за 45-50 минути, докато горната страна стане златиста. 


Сервира се топла, по препоръка със задължителния айран.


Добавих още кубчета саламурено сирене и стрък пресен джоджен за свеж аромат. 
Червената чушка дава лек по-различен и свеж нюанс на вкуса.


Последните парченца опитахме и студена...


 За финал оставих и порция "открит" пататник, по нашенски:):


Два картофа (настъргани едро и отцедени), 1 яйце, 50 гр, сирене, сол, черен и червен пипер на вкус, 30 гр. масло и 1 ч.л. олио/, печен на средна температура в тиган с незалепващо покритие.


Опитайте...

сряда, 18 септември 2013 г.

Питки с „плитки”



Тази година плитките са на мода, властват като актуални прически за сезона, а може би и като фигури за печива. Харесах новите хлебни шедьоври на Валентина Зуркан в поредицата "Красота и вкуснота от Валентины Цуркан", най-вече начина на оформление - тип "плитка". За майсторството и креативността й в хлебното декориране се писа и експериментира много, а тя продължава да твори… от скоро са и най-новите й хрумки. По силата на твърдението „по дрехите посрещат”,  продължава да създава оригинални идеи за одежка для пирогов. Едно от последните  предложения е фина, сякаш "плетена" кора за покриване на пирог. Затова избрах тази не толкова нова и различна рецепта за еластично тесто с мая, колкото ми се стори интересна формата.
Технологията е лесна, а възможностите за разнообразие и варианти - много, за закуски, за пити, погачи и хлебчета. Оригиналната рецепта за тесто е малко по-различна и чудесен повод скоро да експериментирам за един солен вариант на пай, на който все не му идва ред. Преплетени навън или навътре фигурките са податливи за изпълнение, като в същото време разнообразяват общия вид. Може да се „плете” по-стегнато или по-рехаво – резултатът е сходен, но и малко различен. В нейната идея се залага на два слоя тесто, аз избрах един, с по-голяма дебелина.
Като любители на плоските питки, /с по-малко среда и повече кора/, реших да изпробвам първоначално като индивидуални овални малки и кръгла по-голяма. Избрах два модела - единични „плетки” и затворена ”плетка”. А приликата с плитка ме наведе на мисълта да обединя публикацията с още една идея за оформление с плитка, този път в класическата форма топчица, които съм правила и преди. Естествено, може да се оформи със същия вид плетка, но исках да покажа и този начин. И без многословия, публикацията е дълга - ето ги:

Питки с „плитки”



 За плоски питки  с "плитки" в кръг


За питки топчета с "плитки":


Продукти за 8-10 питки
3 -3 ч.чаши брашно + ¼ ч за разточване
20 гр. прясна мая
½ ч.чаша топло мляко
½ ч.чаша кисело мляко
¼ ч.чаша с.л. олио
½  ч.л. захар
1 ч.л. мед
1 ч.л. сол
½ к.л. сода бикарбонат
1 яйце

Жълтък за намазване преди печене, семена за поръсване, по желание
масло или мед за намазване след изпичане, по желание

1 ч.чаша = 240 мл.
Маята с ¼ чаша топло, но не горещо мляко, 1 ч.л. захар и 3 с.л. брашно се замесва на кашица и оставя да се надигне за около 10-15 мин.
Смесват се 3-те ч.чаши брашно /още ¼ ч.чаша се оставя за доомесване/ със солта и към него се добавят закваската, яйцето, киселото мляко със содата, меда и 3 с.л. от олиото.
Продължително се омесва еластично тесто, на ръка или с миксер. С част от останалото олио се намазва съда и омесеното тесто и оставя да втасва на топло /използвам затворена фурна/ за около час или до двойно увеличение на обема.Тестото се разделя на 8 топки, които се оставят малко да отпуснат, за кръглите - 2 топки.
За плоски питки с "плитки":  
 

Всяка една топка тесто се разточва на елипса, след което се правят с набрашнена хлебарска резачка, нож или нещо друго успоредни прорези на разстояние около 1-1,5 см. от края. Следва промушване на лентите една над друга за да се получи нещо като плетка с вид на плитка. /Нагледни снимки./ Тестото е еластично и лесно може да се „плете” по-стегнато или по-хлабаво – резултатът е сходен, но и различен. /Вече и с видео:/


За плоски питки  с "плитки" в кръг 
 

Тесто се разточва на елипса, /от това количество могат да се оформят 2 питки/, след което се правят с набрашнена хлебарска резачка, нож или нещо друго в този случай диагонални прорези на разстояние около 1,5 или 2 /по избор/ см. от края. Следва промушване на лентите една над друга за да се получи нещо като плетка с вид на плитка, както е при другите "плитки".


За питки топчета с "плитки": 


Всяка една топка тесто се дооформя на топче, /едно примерно видео/, след което около ¼ от нея се изтегля, разточва и изтънява по дължина. Разрязва се разточената „лента” на три и преплита като плитка. С ръка или по-дебел шиш се притиска средата на останалото топче и върху него се обвива сплетеното тесто. Краят се изтегля леко и подвива под питката. Красиво стоят и се вписват в една обща пита. Вече споменах, че могат да се оформят с горния вид плетка, но исках да покажа и този начин. 



Намазват се с разтопено масло/олио, поставят се върху хартия за печене и оставят за още 10-на минути да втасат отново. По желание могат да се намажат с разбит жълтък и поръсват със семена.


Фурната се загрява на 200-220С, /може да загрее в нея камък за пица или тава/. Хлебчетата се поставят заедно с хартията за печене върху нагорещената повърхност се да се пекат в нагрята фурна за около 10–15 мин. до зачервяване. След изпичането се изваждат от фурната, намазват се по желание с още масло  или топинг и оставят се да се охладят на решетка за кратко. 
Чудесна комбинация в класиката - сирене, домат, както и към популярната близкоизточна разядка с патладжан баба гануш.


Сервират се топлички, вкусни и ароматни, копринено меки от вътре,
за потвърждение на израза „по-вкуса изпращат”:)


 И още една...
Опитайте...

събота, 14 септември 2013 г.

Отива си лятото, идва есента...

Започвам с този рефрен от красивата песен на Мери Бойс бенд: И никой не разбра, отива си лятото, идва есента…“ Почти средата на септември - силният дъжд и вятър, прошарените дървета и първите паднали листа, отлетелите лястовици - тя, есента напомня, че вече настъпва.  

И предстоящите дни, като че носят своя есенна окраска - учениците се готвят за първия учебен ден, народните ни обичаи и празници също са обвързани с края на лятото и началото на есента. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. 

 


Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден


Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.


На този ден 14 септември /(27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.



Ден след това, на 15 септември, /а тази година на 16-ти/, 
следва познат и вълнуващ училищен звън:



Отново на училище и на добър час!

Харесах идеята да подсладим празника и прехода: отива си лятото, идва есента,
 с нещо типично  лятно -  сладолед, с круши и карамел,


и нещо по-есенно -браунис със сметана и шоколад :)




На следващия ден,  17 септември,
които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,
ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 


"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 
Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 


Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.
 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 
надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!


понеделник, 9 септември 2013 г.

Чеснов "наан" и терин с патладжан



Днес няма някакво специално предложение или рецепта, а по-скоро сезонна, вкусна и апетитна комбинация с малко по-различно оформление. Съчетанието на топъл хляб с печени зеленчуци /патладжани, чушки/, сирене и домати е една чудесна идея за предястие или лека вечеря  в късното септемврийско лято. В топлите дни все още предпочитаме по-тънки и хрупкави варианти на хляб и избрах индийския "наан", а зеленчуците подредих в терин. Още малко свежа салата, козе сирене фета с кубчета месети домати, и лек чеснов нюанс завършиха подредбата на това блюдо. Ето го:
 

Плоският индийски хляб "наан" /naan или nan/ - печен на фурна плосък хляб с мая е типичен за Западна, Централна и Южна Азия, сервиран в императорския двор в Делхи в продължение на много векове, а след 1970 вече популярен в световен мащаб. Тъй като е характерен в толкова много страни, има редица различен правопис, произношения,  рецепти и кулинарни варианти. В същото време наан хлябът не е толкова различен от другите видове хляб.- има мая, вода и мазнина, брашно, естествено и технология на втасване и изпичане. В историческа гледна точка първият запис за такъв вид хляб датира чак от 1300 - 1780г., и оттогава основните съставки включват брашно, кисело мляко и масло. По-късно някои рецепти обогатяват с мляко /освен кисело и прясно/, сода и ароматни намазки по желание. Тестото традиционно се пече на висока температура в тандур /глинена пещ/, аз харесах  описанието  и рецептата за Leavened Flat Bread.


Чеснов "наан"


Продукти за 8 питки
3 -3 ¼ ч.чаши брашно +още малко за размесване
20 гр. прясна мая
½ ч.чаша топло мляко
½ ч.чаша кисело мляко
3 с.л. олио
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
½ к.л. сода бикарбонат
1 яйце

Топинг/намазка:
1-2 скилидки счукан чесън
¼ ч.ч зехтин
½ ч.чаша нарязан магданоз
сол на вкус

1 ч.чаша = 240 мл.
Маята с ¼ чаша топло, но не горещо мляко, 1 с.л. захар и 3 с.л. брашно се замесва на кашица и оставя да се надигне за около 10-15 мин.
Смесват се 3 – 3 ¼  ч.чаши брашно /¼ ч.чаша се оставя за доомесване/ със солта и към него се добавят закваската, яйцето, киселото мляко със содата и олиото.
Продължително се омесва еластично тесто, на ръка или с миксер. Оставя се да втасва в омазнена купа за около час или до двойно увеличение на обема.
Тестото се разделя на 8 топки. Всяка една топка тесто се разточва на елипса, като може да се набоде повърхността с вилица, за да се избегне неравномерното надигане по време на печене.  Намазват се с разтопен зехтин/олио и масло или с приготвения топинг. Поставят се върху хартия за печене.
Фурната се загрява на 200-220С, като в нея се загрява и камък за пица или тава. Хлебчетата се поставят заедно с хартията за печене върху нагорещената повърхност се да се пекат в нагрятата фурна за около 10–на мин. или до зачервяване. Могат да се обърнат по време на печенето.


След изпичането се изваждат от фурната, намазват се по желание с още от топинга и оставя се да се охлади на решетка за кратко. 


Сервират се топлички, вкусни и ароматни...


Разчупени, пухкави и порести:


От същото тесто може да се оформи и плетено хлебче.

Почти всеки вид плосък хляб е подходящ за топинги, пастети и дипове. Исках някакво съчетание с патладжан, нещо друго освен класическото допълнение към тахановото предястие баба гануш. Имах и червени чушки, кашкавалена извара, свежо биволско сирене, рукола и домати. Търсех ястие, което да подчертае наситените есенни цветове на зеленчуците и контраста със сиренето. Идеята за терин с напластяване  на червени чушки, патладжан, сирене и подправки ми допадна, а и чесновото овкусяване на „наан” хлебчетата би си паснал чудесно. С възможността да се приготви по-рано ми допадна още повече,  а за разнообразие избрах конусовидно оформление на терина.  Ето едни примерни  пропорции:

 Терин с патладжан


Продукти за 2 порции
1 патладжан, голям
4 червени чушки
150 -200 гр. меко сирене или овкусена извара
10-на листа босилек
сол, черен пипер на вкус
1-2 скилидки чесън, стрит

Салата, домати и струйка ароматен зехтин за сервиране

Патладжанът се нарязва на по-дебели шайби, посолява се и залива с вода и мляко, след което престоява около час. Отцежда се и подсушава. Леко се омаслява и пече на грил, фурна или в краен случай се пържи до омекване. Червените чушки се опичат, обелват и почистват от семето, след което се нарязват по дължина на ивици. Листата босилек се бланшират за малко във вряща вода и веднага охлаждат в студена.
 За подреждането на терина  може да се използват чаши за мартини, вътрешността на които се покриват с омазнено фреш фолио, а големината на фолиото трябва се предвиди така, че след напълването да може да се покрие повърхността. Реденето е произволно, като се редуват патладжан, сирене/ овкусена извара/ босилек и червени чушки, а между тях се поръсва сол сол, черен пипер и чесън. Предвидените съдове се пълнят плътно, загъват се с краищата на фолиото и се притискат с по-тежка чаша или нещо друго подходящо. Поставят се в хладилник за  около нощ или 24 часа.
Преди сервиране се освобождават от фолиото и аранжират по желание. В повечето рецепти се предвижда доматен сос за гарниране, но избрах само нарязани домати, още свежо сирене и салата - едно чудесно допълнение, а струйка ароматен зехтин завършва предястието.


Вече споменах, че тези терини с патладжан бяха комплектовани с чеснов плосък хляб тип ‘наан”.


И няма да пропусна, за подсетя за сезонната прекрасна комбинация от баба гануш и топла питка, а  за тяхното /на питките/, интересно според мен, оформление ще пиша отделно.


Опитайте…