четвъртък, 16 август 2012 г.

Лимонов зехтин, пъстърва албинос и рукола salsa verde


Кратко включване в лятна ми блогова ваканция и по аналогия с една популярна тв реклама: „това лято има вкус на лимон”…, ще започна с лимоните. Едни от най-универсалните плодове, могат да озаряват всяко ястие във вкуса и външния вид. Лимон използвам в сладки и пикантни ястия, супи и салати, и не мога да определя, къде ги предпочитам повече. Присъстват като основен продукт за приготвянето на всеки един от упоменатите елементи в заглавието. 
В последно време ми допада много комбинацията за зехтин с лимон. Зехтинът, със своите прекрасни, ароматни и здравословни съставки е чудесен сам по себе си. Той може да се даде широка гама от вкусове и стилове да даде голямо разнообразие от желани аромати, в зависимост от вида на маслини, региона и тероар, зрялост, обработка, възраст и други фактори. Избрах да обединя предимствата на двете: маслини и лимони. Лимоновият зехтин е със свеж вкус, хубав цвят и наистина се откроява със своя силен аромат.
Потърсих рецепта за достъпен начин за получаване на зехтин с преобразен вкус на лимонов зехтин - A Simple Lemon Olive Oil Recipe.


Домашен лимонов зехтин
Избира се, почиства и измива хубаво узрял лимон. Оставя се да  изсъхне, след което се рендосва само кората /да не се включва бялата част от кожата на лимона, защото тя ще вгорчи вкуса на лимоновия зехтин/. Следва загряване на  зехтина /около 1 ч. чаша/, като се внимава, защото е с ниска точка на горене -  затопля се в продължение на няколко минути. Аз използвах съд за водна баня.  След като зехтинът се е затоплил, се поставя лимоновата кора. Оставя се на котлона на слаба температура за около 10 минути, след което се маха и изчаква да изстине. Може да се остави и да престои за няколко часа, след което се прецежда. Налива в бутилка, затваря се с коркова или гумена тапа и може да съхранява в хладилник.


Лимонов сок се използва в много рецепти за отключване на изтънчения вкус на рибата, а и зехтинът също така, за допълване вкуса на рибата, а заедно с още свежи подправки - придават особен аромат и вкус на рибата.


Този път рибата е пъстърва албинос /albino-trout/- красиви риби,  златисто или бледо розови с розови очи. Вкусни като другите дъгови.


 Пъстърва албинос и рукола salsa verde


Технологията за приготвяне на рибата е задушена, но може поширана, печена или по "френски". 
Сервирах с паста и кубчета домати. Едно удачно вкусово допълнение е ароматния сос с рукола и свежи подправки.


 Ето и рецептата за соса:


Рукола салса Верде /Arugula Salsa Verde/

Продукти:
    ½  ч.чаша рукола, ситно нарязана
    ½  ч.чаша пресен магданоз /мента, босилек/, ситно нарязан
    1/4 ч. чаша зехтин, използвах лимонов
    1 с.л. каперси, изцедени
    сок от 1/2 голям лимон (около 2 с. л. пресен лимонов сок)
    кора на 1 голям лимон
сол и черен пипер на вкус
стрък пресен лук и скилидка чесън, по желание
¼ ч.чаша зелени маслини с бадеми, нарязани

Разбъркват се руколата, магданоз, зехтин, каперси и маслини, лимонов сок и лимонова кора, сол и черен пипер заедно в купа. Покрива се и охлажда. Салсата може да бъде подготвена предварително до 4 часа, но най-добре да престои на стайна температура 1 час преди сервиране.
 Непосредствено преди поднасяне се добавят пресния лук и чесън.


Към рибата пасва чудесно.


Лятото продължава:)  Леко, лесно и вкусно -
Опитайте...


сряда, 15 август 2012 г.

Днес християнският свят почита Успение Богородично


На този ден  всички православни и католически църкви почитат 
Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените 
и като пазителка на семейното огнище.


В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

/В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души./

 


Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот.
Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. В църквата “Успение Богородично” в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление.
 

В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.
На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда /както тази година/ или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, които тази година са в постен вариант, защото празникът е сряда. За здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква.


Честит имен ден на всички именници-
Мария, Мариана, Мариан.


 /снимката на розата е от интернет галерия/

сряда, 1 август 2012 г.

Начало на Богородичния пост

 Всяка година денят 1 август е начало на Богородичния пост.
Така,  с водосвет, започва 15 дневният /14 август (14-27 август стар стил)/ 
 Успенски пост в чест на Пресвета Богородица - Успение Богородично на 15 август.


Успението на Пресвета Богородица е един от 12-те големи празници в българския православен календар, отбелязван от християнската църква на 15 август и наричан още Голяма Богородица.


е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Празникът е установен още от първите векове на християнството, но за съжаление, житиеписците не са предали много подробни сведения. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.
Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение. Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка - Нейното успение и погребение, и на второ място - Нейното най-високо прославление - "възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът". Това двуяко значение на празника православните икони разкриват различно - едни загатнато, а други - пълно.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни /месо, мляко, яйца и техните производни продукти/. Някои устави уточняват: През целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. В дните понеделник, сряда и петък е редно да се употребява само суха храна – не се готви, а се ядат пресни или сушени плодове и зеленчуци. Във вторник и четвъртък се яде готвена храна, но без употреба на олио или зехтин. В събота и неделя може да се добавя елей при готвенето на растителна храна. Тази година за празника /сряда/ се допуска и риба.
“ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост . Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”

В средата на Богородичните пости,
на 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници Преображение Господне или Сотировден.


Началото на празника е от първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях: „...лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.


На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата, за да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
На Преображение Господне (06. август) се разрешава риба.
В земите на север от Стара планина е разпространена представата, че на Преображение времето започва да се променя. Водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане. Застудяват дните и нощите. Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.
Леки и спокойни...