вторник, 17 август 2010 г.

Готови ли сте за десерт?

"Готови ли сте за десерт? "
Това не е закачлив, едва ли не риторичен въпрос, а заглавие на една от книгите на Дейвид Лейбовиц.
David Lebovitz е име на експерт в съвременната кулинария, а неговите рецепти са гарант за удоволствие и вкус.
Ще добавя, че става въпрос и за рецепта от тази книга за шоколадова торта, при това без брашно. Семпла, но с богат и наситен аромат, гарнирана с пресни плодове - едно свежо лятно предложение.

Правя я вече няколко пъти - при специални поводи.
Такъв е и днешният ден, в който реших да започна нейната презентация.
Малините:


Парче торта,
шоколадова наслада, допълнена с още шоколад и малинов сос.


Продуктите:
шоколад, масло, захар и яйца.


Варианти за гарниране и поднасяне:
сладолед, плодове, хареса ни и с поширани круши.


Името е заимствано от характерната повърхност на тортата, но има и още едно - по-провокиращо.
До тук с обясненията. Рецептата и технологията -
след ваканцията, в по-различно представяне...

Сега се почерпете и ви оставям в компанията на Дейвид Лейбовиц, ръководещ дегустация на вина, и бонбони.



Поздрав, хубави и усмихнати летни дни!
А вече и рецептата...

неделя, 15 август 2010 г.

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА - 15 август

Днес е голям празник - Успение на Пресвета Богородица


15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА
На този ден църквата почита Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица.
Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога.
В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. В църквата “Успение Богородично” в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление.
В България множество църкви са кръстени на Божията майка, като особено тържествено днешния празник се отбелязва в Троянския манастир . Там в главната църква на манастира се се съхранява най-старата икона светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" - чудотворна. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през XVII век още при основаването на манастира.

На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна пита , тиганици, мед. Разрешава се риба. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве. За здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква.


Честит имен ден на всички именници-
Мария, Мариана, Мариан.

Мими, Марианка, Мария, Мария , Мария - за всяка от вас!



Нека Богородица закриля нас и семействата ни!
Честит празник!



/Снимките са взаимствани от интернет галерия./

четвъртък, 12 август 2010 г.

Постен сладкиш със сини сливи

Колебаех се, дали да публикувам самостоятелна рецепта за този постен сладкиш със сини сливи. Настройвам се вече и за лятна почивка.
Основата за тестото е близка до ягодовата пита, а идеята за обръщането е както при популярните ябълки Tatin. Харесваме сливовия вариан "татин" с непостен блат. Това, за бъдат по-рядко разположени плодовете и да се оформят квадрати е вкусния спомен за шоколадовия сладкиш с кайсии. Получи се рехав постен сладкиш, който гарнирахме с глазирани плодове и още със сливов сорбет. Ето го:



Постен сладкиш със сини сливи


Продукти:
1 ½ ч. чаши /от 200 мл./брашно
1 ч. чаша захар
11/2 ч. л. бакпулвер
1/2 к. л. сол
1 ч.чаша сок от портокал и вода
1/3 ч. чаша олио
1 супена лъжица бял оцет /вместо яйце/
1 с.л. портокалова кора

2-3 с.л. захар
2 с.л. маргарин
½ к.л. канела

5-6 сливи
бадеми за поръсване

Форма за печене 20 х20см.
Стопяват се маргарин и захарта, излива се в тавата.
Сливите се разполовяват и подреждат с отвора надолу върху захарно- маслената смес.
Смесват се брашно, захар, сода и сол в купа. Отмерва се 3/4 чаша портокалов сок, налива се 1 с.л. бял оцет и допълва с вода до ръба на чашата /от 200 мл./ сок. Обединява се с олиото и прибавя към сухата смес. Ароматизира се с портокаловата кора, разбърква се до хомогенизиране и излива внимателно върху сливите.
Пече се около 25-30 мин. до зачервяване и суха клечка.


Охлажда се напълно и обръща, така, че плодовете да останат отгоре.
Реже се на парчета и сервира с глазирани в мед и канела сливи, бадеми.


Или пък сливов сорбет или сладолед /за непостещите/.


В сезона на сините сливи сме. Вече съм писала - изключително полезни, с много лечебни свойства и витамини. Оказват тонизиращо въздействие, подпомагат процесите на възстановяване на организма след тежки физически натоварвания или умствена умора. Повишават дейността на имунната система в борбата със свободните радикали, тъй като имат антиоксидантно действие. А според учените, една слива съдържа такова количество антиоксиданти, колкото в 100 г боровинки!

Още постни сладкиши:)

четвъртък, 5 август 2010 г.

Дип от риба тон и бял боб със сусамен чипс

Риба с боб се счита за една често срещана,почти класическа комбинация. Като се започне от популярната рибна консерва "Закуска" /вече и с чудесни рецепти за домашно приготвяне/, многобройните варианти за рибни салати с боб и столовата порция на риба с бобена гарнитура. Ние харесваме вкуса им с аромат на риган, кимион и чесън. А този дип е овкусен с филенца аншоа, каперси и свежи летни зелении, допълнен е с крупкав чипс.

Дип от риба тон и бял боб със сусамен чипс


Дип от риба тон и бял боб


Продукти:
1-11/2 ч. чаша сварен и отцеден бял боб
1 консерва риба тон /в собствен сос/
1 с.л. зехтин
1 ч.л. каперси
1 с.л. нарязан пресен чесън / или 1 скилидка пресована/
1 с.л. микс от пресни подправки /магданоз, босилек/
няколко филенца аншоа
сок и кора на ½ лимон
сол и черен пипер на вкус

Още за граниране - чери доматчета, маслини, вегатариански хайвер

В кухненски пасатор се поставят бобът, рибата, пресните подправки, аншоата, кората от лимона, лука и каперсите. Миксират се до желатана едрина, долива се сока на лимона, зехтинът и отново разбива леко до поемане. Овкусява се със сол и черен пипер.


Охлажда се около час в хладилник, да се обединят вкусовете и сервира.


Може да се полее с още малко ароматен зехтин и гранира с филенца аншоа, избрах с каперси.


Основната идея, но с мои изменения и допълнения.
Ето и рецептата за сусамения чипс.

Сусамен чипс


За 12 големи питки /аз предпочетох да ги нарежа/
Рецептата е адаптирана от Wild yeast blog.
120 гр. брашно
120 гр. грис
2 с.л. черен сусам /или семена от лен/
1 ч.л. сол
170 гр. хладка вода

Зехтин за намазване
Морска сол за поръсване


Фурната се загрява на 230С.
В купа се обединяват брашното с гриса, сусам и сол. Налива се хладката вода и разбива с миксер за тесто около 3 мин. Покрива се и оставя се да втасва за15 мин.
Отново се омесва за още 2 мин. и почива още 20 мин.
разделя се на 12 парчета, които се формоват на топки. Всяка една се разточва много тънко /да прозират семената сусам/ - най-добре с машина за паста. Може и с точилка, но кората трябва да се разточи много, много тънко, като се внимава да не се втвърдява много тестото с допълнително брашно, аз не успях особено.
Всяка кора или оформени парчета се поставя върху хартия за печене.
Намазват се със зехтин и поръсват с морска сол.
Пекат се около 3-4 мин. до зачервяване.


Изваждат се, охлаждат на решетка и съхраняват на сухо място до сервиране.



Лека вечеря или предястие, чудесно с чаша бяло вино и подходящо към днешния християнски празник Преображение Господне . Опитайте...

сряда, 4 август 2010 г.

Каза ли ти някой, че си истински обичан?

Преди няколко дни Мелиса в нейния малък- голям позитивен свят започна своята публикация с една от мъдрите мисли на Майка Тереза:

"В света има повече глад за любов и признателност,
отколкото за храна."



Дали, наистина намираме повече време за храна и по-рядко за любов и празнателност?

Каза ли ти някой, че си истински обичан?

Харесва ми. Четох го, няколко пъти. Въздейства.
Избрах, вместо нова кулинарна, да предложа една друга рецепта.
Да благодаря на Мелиса и на
автора на клипчето в misli.hit.bg
и на Marriza, за нейният вариант -
за чудесния подбор, красиво оформление и мъдро послание!




Каза ли ти някой, че си истински обичан?

Това са част от коментарите към клипчето:
"...много е истинско, вярно!!!"
" силно!красиво! и много нужно за много хора!"
"...просълзява!!!толкова е мъдро...."
"...много нежно, мило, красиво и топлещо!!!"
Обобщавам и най-често повтаряните - прекрасно, съвършено, красиво, уникално, както и ...
А ти нахранен ли си днес???
Опитайте...

понеделник, 2 август 2010 г.

Какво? Швейцария ли?...

Така Алеко Константинов описва в прочутия пътепис
"Какво? Швейцария ли?… "
възхищението си от ждрелото на р. Ерма, откъм с.Поганово /по това време в българско владение/ - сега Сърбия:

"Още малко, още един хълм... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжена с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам: - Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!..."


Ждрелото на река Ерма и Погановски манастир

Река Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е много живописна и интересна река. Въпреки че не е много дълга (74 км), тя извира в Сърбия протича през територията на Сърбия и България, и отново се връща в Сърбия, като се влива на север в при с. Суково в р.Нишава. На българска територия за своите 26 км., навлиза в района на Стрезимировци, а я напуска с живописно ждрело при Петачинци.
Край нея в нашата страна е разположено известното с минералните си извори село Банкя /Трън/ и Трънското ждрело или Ломнишко ждрело, намиращо се на 3,5 км северно от град Трън, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра.

Но преди да се стигне до дефилето на реката, в един от прекрасните завои в долината е разположен манастирът "Св. Йоан Богослов", сред народа по-известен като Погановски манастир, край село Поганово - между Одоровското и Влашкото ждрела / в близост до Димитровград - Сърбия/.


Манастирът е построен към края на XIV, а стенописан към края на XV век. Благодарение на труднодостъпния терен (до 1927 г. каньонът на Ерма е напълно непроходим) през вековете е останал незасегнат от бройните завоеватели. Преди тридесетина години е направена цялостна реконструкця на светинята.


Една от версиите за изграждането на манастира е, че той е дело на деспот Константин Драгаш в края на XIV век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 г. строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.


Река Ерма огражда Погановския манастир под внушаващи отвесни скали и към него се преминава от две страни по мостове над реката.


Сега, в средата на лятото тя не е много буйна, тече спокойно, но създава усещане за свежест и прохлада.


Манастирът е скромен, създава впечатление за смирение, уют и подреденост - окосени ливади, поддържани постройки, белосани зидарии. Той е действащ /мъжки/ и за повечето тях денят бе посветен на прибиране годишната реколта от кромид лук.


Интересен факт прочетох в пътеписа на Алеко Констанинтинов, че масивният комин над магерницата някога е бил строен от Кракра Пернишки.


Манастирската църква е семпла, като каменен градеж, но се отличава някак с оживени архитектурни решения, оформления и прибавеното отворено от три страни предверие с дървена колонада.


Монахът, обслужващ черквата, с готовност да ни обслужи, ни посреща топло и сърдечно.


Вътрешността на черквата е стенописана 1499 г. с богата тематична програма (велики празници, учения на светите отци, сегменти от живота на св. Богородица, страданието на Исус, ликове на сръбски светители, балкански отшелници, апостоли и др.). Живопистта на Погановски манастир се смята за връхна точка в творчеството на касториянските зографи през втората половина на XV век. В световните кръгове на византолози и познавачи на изкуството манастирът е прочут и със своите икони. Оттук е и известната двустранна икона Чудо в Латомския манастир и ликовете на Богородица и св. Йоан Богослов от втората половина на XIV век /Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов - намира се в криптата на Ал. Невски -София/ и иконата с бюста на починалия Исус Христос от края на XV век (Белград).
Спазвам забраната относно снимане на стенописи и си купих /с BG лв./ картички и сувенири.


Сега нагоре срещу течението на реката.


Само след няколко завоя се навлиза в живописното дефиле.


От двете страни на шосето и реката се вдигат отвесни скални ивици, някои високи 300-400м и широки 10-30м. До 1927 г. те са били непроходими. Тогава за нуждите на мината за каменни въглища "Ракита" е пробито трасето на теснолинейката.


Източната е на Гребен планина(1337м), а срещуположната е на планината Влахи(1442м). Освен че става все по-тесен, пътят се вие под издълбани в скалата ниши и тунели.


На естествено появяващият се въпрос, как Ерма е успяла да изреже като с нож яката скала - всеки геолог щял да ни обясни поясни, че "реката вече е текла милиони години преди планините наоколо да започнат да се нагъват и издигат. По същата логика и родният Искър е единствената река, която пресича от юг на север Балкана. И това е още едно доказателство за уникалността на феномена Ждрелото на Ерма."


Клисурата на река Ерма се е образувала по време на терциера след регресията на Сенонско море (преди около 65 милиона години) и сложните продължителни промени на инициалния палеорелеф.






Оформянето на днешния вид е станало в следезерската, плиоценско-плеистоценска фаза, като последица от комбинирането на тектонски активности, водна ерозия, денудация и карстови процеси.


Тогава се е образувала и река Ерма.


Много интересна е и историята на самия път.


До средата на миналия век през Ждрелото е преминавала само жп линия, обслужваща близката каменовъглена мина. През 1950 г. Ерма наводнява рудника.


Той е изоставен, а на мястото на линията е построен днешният тесен асфалтиран път.



Няколко пояснения -
Пътят до границата /само 50 км./ е чудесен и спокоен и още 20-ина км./третокласен, но без дупки/ до манастира, а времето за отиване е около час и половина от Метро Люлин, София.
Преминаването през граничен пункт Калотина вече е само с лични карти, бързо и безпроблемно.
Кафявите указтелни табели за културни и исторически паметници и към Погановския манастир са точно и ясно обозначени.
Срещу манастира има кръчмичка, където предлагат чеснова пъстърва и класически сръбски специалитети.


Любезни и отзивчиви хора. Може да се разплаща и в български лева.
В същата посока, преди Погановския е и женският православен Суковски манастир "Св. Успение Богородично" .
Още снимки - тук.
Още полезна информация за пътуването, която използвах -тук.
Още за красивия трънския регион - тук.

Едно друго усещане. Опитайте...

неделя, 1 август 2010 г.

Богородични пости 1 до 14 август

Eдин от 12-те големи празници в българския православен календар -
Успението на Пресвета Богородица, отбелязван от християнската църква на 15 август е предшестван от 15 дневен пост в чест на Пресвета Богородица. Подготовката за Успение Богородично трае
от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил).



Богородичният пост
е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Празникът е установен още от първите векове на християнството, но за съжаление, житиеписците не са предали много подробни сведения .
Успение Богородично е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.
Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка - Нейното успение и погребение, и на второ място - Нейното най-високо прославление - "възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът". Това двояко значение на празника православните икони разкриват различно - едни загатнато, а други - пълно.
През Богородичния пост, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни / месо, мляко, яйца и техните производни продукти/. Някои устави уточняват: През целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. В дните понеделник, сряда и петък е редно да се употребява само суха храна – не се готви, а се ядат пресни или сушени плодове и зеленчуци. Във вторник и четвъртък се яде готвена храна, но без употреба на олио или зехтин. В събота и неделя може да се добавя елей при готвенето на растителна храна.
“ Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост . Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”

Средата на Богородичните пости,
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне или Сотировден.


Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици.
Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата, за да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
На Преображение Господне (06. август) се разрешава риба.
В земите на север от Стара планина е разпространена представата, че на Преображение времето започва да се променя. Водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане. Застудяват дните и нощите. Вярва се, че в полунощ срещу празника небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина. Ако човек е буден, в този миг може да си пожелае всичко и то се сбъдва.

...
Леки и спокойни...
Използвано е интернет изображение на Чудотворната икона "Св. Богородица – Елеуса", катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, гр. Видин.